От 7 до 9 февруари в крайбрежния град Смирна (по турски Измир) се проведе втората международна православна богословска конференция на тема „Началата на християнството в Йония под егидата на Цариградския вселенски патриарх Вартоломей. Светци от Мала Азия, споменати в Библията“. Първата се проведе миналата година по същото време и имаше повече исторически характер, докато тазгодишната имаше чисто библеистичен и то новозаветен облик. Организатор беше отново православната общност в Смирна с ръководител на православната община архимандрит Кирил (Сикис), а откриването и закриването на конференцията стана със съответни слова на Светейшия патриарх Вартоломей. Той беше дошъл както за конференцията, така и на патриаршеско посещение в района на някогашните епархии на Смирна и Крини (Чешме) на древната Йонийска земя.
Конференцията се откри в неделя, 7 февруари, вечерта в заседателната зала на Търговската камара на Измир, чийто председател Екрем Демирташ, заможен мюсюлманин, е и дарител на православната общност в града. Присъстваха архиереи и други клирици от Гърция, както и десетки потомци на малоазийските гърци, дошли да посетят родината на своите предци във връзка с богослуженията в старите светини. Работните езици бяха гръцки и турски, като се осигуряваше едновременен (симултанен) превод.
Встъпителен доклад след въведителното слово на патриарха изнесе председателят на научната комисия за конференцията атинският проф. Георги Галитис, преподавал Нов Завет първо в Солун и след това в Атина. Той говори на темата „Малоазиецът Павел“, като представи въпросите за произхода, образованието и проповедта на апостола в Мала Азия.
В понеделник в заседанията, посветени на светите апостоли Йоан и Павел и на новозаветната история на град Ефес, бяха изнесени докладите: „Свети Йоан Богослов в ареопагитските съчинения“ (проф. Константин Белезос, Атина), „Църквите от посланията в Откровението“ (проф. Константин Николакопулос, Мюнхен), „Богослужебни песни и химни в Откровението на св. Йоан Богослов“ (проф. прот. Йоан Скиадаресис, Солун), „Йоан в Ефес. Йоановият проблем“ (проф. Тома Йоанидис, Атина), „Йоановите послания и първите християни в Ефес“ (проф. Хараламби Амтадзидис, Солун), „Така нареченият „дом на света Богородица“ в Ефес“ (архим. Кирил Сикис, Смирна), „Историческият св. Павел и тълкувателните перспективи за проумяването му“ (проф. Кирякула Пападимитриу, Солун), „Борбата на св. апостол Павел със зверове в Ефес“ (проф. Мосхо Гуджюдис, Солун), „Свети апостол Павел и "не малкият смут за пътя Господен" в Ефес“ (проф. Иван Ж. Димитров, София).
Вторият ден беше посветен на „съработниците“ на ап. Павел и на древните апокрифи, занимаващи се с двамата апостоли и техните сътрудници. Бяха прочетени докладите: „Спътниците на ап. Павел в Мала Азия“ (проф. Йоан/Джон Фотопулос, Чикаго, САЩ), „Тимотей, съработник на ап. Павел и епископ в Ефес“ (проф. прот. Константин Коман, Букурещ), „Ап. Павел и Текла“ (лектор Александра Паландза, Атина), „Артемида и Текла - срещата на древната езическа богиня с мисионерката-светица. Опит за дешифриране на разпространението на книгата "Деяния на Текла" в Средиземноморието“ (проф. Сотир Деспотис, Атина), „Чудесата на апостол Йоан в Ефес според апокрифния текст "Деяния на Йоан“ (лектор Атанасий Андонопулос, Атина). Заключителният доклад беше на проф. Йоан Каравидопулос (Солун), заместник-председател на научния комитет, който говори на тема: „Приносът на апостол Павел в изграждането на европейската култура“.
За отбелязване е, че председателстването на научните заседание беше с предимство предоставено на гостите-учени от САЩ, Германия, Румъния, България.
Най-интересната част на една научна конференция е дискусията по изнесените доклади. В нея освен участващите учени се включваха клирици и миряни, защото разгледаните въпроси будеха интереса на всички присъстващи.
Накрая Н. Св. патриарх Вартоломей произнесе слово, с което обобщи приноса на участниците в конференцията и подчерта важността на такива прояви на православната наука и богослужебния живот в тези свещени места, макар те да са били насилствено дехристиянизирани преди близо един век. Патриархът изрази надежда, че тези прояви ще продължат и в бъдещите години, защото „ние винаги трябва да сме при изворите на нашата вяра в идеен, но и в географски смисъл“.
Снимки: http://mikrasiatis.gr и проф. Мосхос Гуджудис
