Икономическата и социална криза в Гърция през последните шест години не обърна хората към Църквата, но напротив - отдалечи ги още повече от нея, твърди гръцкият свещеник о. Димитър Теофилу. Ние трябва да си дадем сметка за това и да си направим съответните изводи, убеден е свещеникът, за да бъде нашата самокритика адекватна и в полза на пастирското дело на Църквата.
През 2014 г. за първи път в историята на страната гражданските бракове надминаха църковните, а подкрепата за легализирането на кремацията расте. Все по-малко вярващи участват в тайнствата и като цяло господства разочарование и умора от земната Църква и нейните хора, са наблюденията на свещеника, който е и известен гръцки богослов (авторът е енорийски свещеник в областта Фокида, освен богословие е завършил и психология и има много публикации напоследък по социални и политически въпроси - б. р.).
Според него постмодерната епоха, доминирана от технологиите, не само препятства пътя към Църквата, особено на младите хора, но създава и една собствена, опорочена религиозност, която мисли в материални и логични категории, има същите цели, както и светското общество: бърза информация, консумация, удоволствие, ползването на всякакви блага - материални и духовни. Тези процеси засягат и Църквата и подменят нейното послание, правейки го недостъпно за хората. Църквата е призвана колкото може по-бързо да упражни самокритика и да съизмери живота си с Евангелието на Христос и с общностния църковен живот през първите три автентични християнски века.
Никоя социална, икономическа или хуманитарна криза, колкото и дълбока да е тя, не може сама по себе си да обърне хората към Бога и Църквата, както мнозина гръцки духовници смятаха, е мнението на отец Димитър. Проблемите не водят хората до покаяние, самокритика и обръщане към Църквата, ако тяхното хипертрофирано "его" преди това не бъде подложено на лечение. Това изкуство може да се усвои само близо до Христос и с изучаване на Неговото Евангелие.
Църквата, ако е наистина Христова, а не фалшива и съмнителна, е призвана днес да заяви своето духовно присъствие - нещо повече от благотворителни акции, светско мислене, действия по целесъобразност, съюзявания и дипломация, които изпълват църковния живот днес. Призована е да свидетелства за Кръста, за смирението, за поругаването - това е едно скандално послание за света, но и за "професионалните" църковници.
Хората ще се върнат отново в прегръдката на Църквата, когато почувстват, че там има сигурност, топлина, нежност, прошка и приемане, когато почувстват с "ума" на душата си любовта и състраданието - без условности и без договорки. Кризата наистина е изключителна възможност за промяна, но само, ако се разберат причините за нейното възникване, а след това се предприемат смели, трудни стъпки и без обръщане назад за нейното преодоляване.
Важно е да поучим следващите поколения със своя пример, а именно, че можем да поемаме отговорност и да плащаме цената за всички по-големи или по-малки грешки. И никога да не забравяме, че историята дава втори шанс на онези, които поемат отговорността за грешките си и с достойнство се изправят, за разлика от онези, които продължават да се движат вечно в порочен кръг, лицемерно възпроизвеждат грешките си и създават непоносимата токсичност на днешния ден, но и на бъдещото, което не им принадлежи.
Източник: Amen.gr
