Миналата седмица украинска телевизия съобщи, че Украинската православна църква е признала юридически Крим за част от Русия, предавайки й двете епархии в региона. Оттогава в украинските и руски медии не стихват споровете по тази тема. Няколко дни по-късно сайтът „Религия в Украине” публикува версия на текста на устава на Симферополска и Кримска епархии. Според някои данни, тази версия на устава е била създадена в Москва без знанието и участиено на УПЦ. По всяка вероятност, именно този вариант са подали от Симферополска епархия за регистрация във Федералната данъчна служба на Руската федерация през декември 2014 г. Там той е регистриран на 30 декември 2014 г., за което има известие на сайта на службата.
Заместник ректорът на Киевската духовна семинария Владимир Бурега коментира ситуацията по следния начин:
1) Текстът на устава, обсъждан в нашумялото предаване на телевизия ТСН и публикуван в „Религия в Украине”, не е текстът, който е бил приет от синода на Украинската православна църква. В заседанията на Св. Синод на УПЦ от 23 декември 2014 г. е дадено благословение за приемането на нова редакция на Устава на една от епархиите на полуострова – Теодосийската, а благословение за приемане на новата редакция на Устава на Симферополска епархия е било дадено още на заседанието на синода на УПЦ под председателството на местоблюстителя митрополит Онуфрий на 19 юни 2014 г., както личи от публикуваните решения. Трябва да отбележим, че УПЦ не е информирала официално какви точно промени са приети в споменатите устави. 2) Както става ясно от коментарите на Правния отдел на Московска патриаршия, в текста, приет от Синода на УПЦ, след това са внесени съществени промени. Текстът, с който разполагат украинските журналисти, е една от „работните версии на Устава”. 3) Както се вижда от тези коментари, промените в текста са внесени след съгласуване с държавните органи на Руската федерация. Окончателната версия на устава след внесените поправки е регистрирана официално в Министерството на правосъдието на Руската федерация без предварителното му одобрение от синода на УПЦ и видимо изобщо без съгласуване със свещеноначалието на УПЦ (това е очевидно, защото, ако такова съгласуване е било извършено, то без съмнение е щяло да бъде отразено в коментара на Правния отдел на МП). 4) Най-скандалните точки, съдържащи се в „междинната версия”, както заявяват от Правния отдел, не са влезли в окончателния вариант (възниква закономерният въпрос: а какви точки тогава са влезли? И кой е решавал кое да влезе и кое не?).
Окончателният отговор на този въпрос ще стане ясен едва тогава, когато бъдат публикувани текстовете на устава, утвърден от синода на Украинската православна църква и този, който е регистриран в държавните органи на Руската федерация. До този момент нито един от двата варианта не са публикувани.
Припомняме, че след анексията на Крим Московска патриаршия даде да се разбере, че епархиите на полуострова остават под юрисдикцията на Украинската православна църква, която се ползва с широка автономия в рамките на МП. По подобен начин Московска патриаршия официално признава юрисдикцията на Грузинската патриаршия в отделилата се от Грузия Абхазия, но фактически от 2000 г. православните свещеници в областта се водят към Майкопска епархия на РПЦ.
