В интервю за предавенто „Събота 150” на БНР – програма „Хоризонт” Волоколамският митр. Иларион (Алфеев) кометира предстоящия Велик всеправославен събор, който трябва да се проведе през 2016 г. Според митрополита на Московска патриаршия този събор няма да вземе никакви важни решения, а стойността му ще е бъде преди всичко формална – като среща на йерарсите на всички поместни православни църкви.
„Ние участваме в подготовката на свикването на Всеправославния събор през 2016 г. и лично аз участвам в комисията по редакцията на текстовете на документите за събора. Тези текстове са посветени на различни теми, които са започнали да се подготвят още през 60-те, после през 70-те и 80-те години на миналия век. И сега, за да бъдат обсъдени и приети на събора, трябва да бъдат редактирани.
„Да ви кажа честно, не смятам, че между отделните поместни православни църкви има каквито и да било сложни въпроси, които да налагат необходимостта да се свиква Всеправославен събор. Смятам, че най-важното е, че православните йерарси от различните православни църкви за първи път от 13 века ще се съберат заедно. Дори и нищо да не решим, самият факт на провеждането на нашия Всеправославен събор и съвместното ни служене ще бъде значимо събитие в живота на Православната църква. Текстовете, които сега се подготвят, са известни на всички и ще бъдат публикувани предварително; затова не очакваме каквито и да било изненади от Всеправославния събор. Руската православна църква настояваше и успя да наложи своята гледна точка: всички решения на Всеправославния събор да се приемат с консенсус. Не можем да гласуваме по каквито и да е въпроси, засягащи било вероучението или църковната практика, ако нямаме пълно единомислие и единство. Ако не успеем да постигнем това единомислие, ние можем да постигнем това за следващия събор. Ако веднъж се съберем и този събор протече успешно, то ще можем да се събираме както втори, така и трети път и постепенно да решаваме тези въпроси, който са се натрупали помежду ни”.
По отношение на евентуални промени в календара на всички православни митрополит Иларион посочи: „Смятам, че е все едно, кога ще се отбелязва Рождество Христово. В Руската църква няма такъв дебат. Руският народ е удовлетворен от стария календар и в настоящия момент този въпрос не е поставен на обсъждане. За нас е най-важен мирът в Църквата, както и да се запазва единството в нея. Знаем до какво доведе в Гърция въвеждането на новия календар, когато беше създаден старостилният разкол, който съществува и до ден-днешен. Ние, според мене, сме длъжни да избегнем подобно развитие на процесите”.
По отношение на посещението на папа Франциск в Истанбул при Вселенския патриарх Вартоломей Волоколамският митрополит заяви: „Римският папа и Константинополският патриарх носят най-пряката отговорност за тези събития, които се случиха през 11 век, когато е станал разколът именно между тези две патриаршии. Затова смятам, че е напълно логично те да водят диалог помежду си, за да могат да нивелират и да решат последствията от тези печални събития. Константинополският патриарх се срещна с Римския папа в качеството си на глава на една от поместните православни църкви. Той не се е срещнал с него от името на всички православни църкви, защото не е искал разрешение от останалите поместни православни църкви и не е получавал – казано с езика на светската дипломация – мандат за провеждането на такава среща. Мисля, че въпросът за обединението между православните църкви и римокатолиците не е на дневен ред, макар че някои православни йерарси като митрополит Йоан (Зизиулас) смятат, че това е възможно в най-скоро бъдеще. Аз обаче не съм съгласен с тази позиция на владиката Йоан и мисля, че има редица разногласия първо в областта на догматиката, които ние сме длъжни да обсъждаме и го правим в рамките на съвместните комисии за богословски диалог. Този разговор не върви леко и затова не се и придвижваме бързо по тези теми. Освен това съществува и цяла поредица от други разногласия, които са свързани с нашата история, в това число с трагичната й част. В частност продължава да бъде актуален проблемът с униатството и да остава рана на световното християнство; и това виждаме като последствие от събитията в Украйна през последната година. И затова нищо не е толкова елементарно, както може би се струва на някого отстрани. Но в същото време аз съм убеден привърженик на сътрудничеството между православните и римокатолиците във всички области, в които то е възможно”.
По отношение на неканоничната Македонската православна църква митрополит Иларион каза: „Руската православна църква не може в едностранен план да признае Македонската православна църква. Това трябва да бъде направено въз основа на общоправославно решение и ние сме готови да влезем в качеството ни на посредници, ако е необходимо. И аз, след посещението ми в София, ще посетя Скопие, за да проведа преговори с ръководството на Македония и на Църквата и по тази тема”.
Припомняме, че след посещението си в София митрополит Иларион посети Македония и се срещна с Охридския архиеп. Йоан (Вранишковски), който изтърпява присъда в затвора в Идризово вече три години. Непосредствено след визитата на руския митрополит в Скопие Синодът на Македонската църква направи призив с искане архиепископ Йоан (Вранишковски) да бъде помилван и освободен.
Интервюто е взето от репортера на БНР Николай Кръстев