В периода 10-12 октомври Западно- и Средноевропейският митр. Антоний беше на посещение в Рим. Основната цел на визитата на владиката беше провеждане на общо събрание на Българската православна църковна община „Св. Кирил и Методий” в италианската столица. Общината стана скандално известна у нас през последните години. Оттам тръгна така наречена „архонтска афера” в БПЦ, организирана от тогавашния викарий на Западноевропейска епархия епископ Тихон, заедно с други двама, тогава млади и неизвестни, а днес вече доста „популярни” архимандрити – Дионисий (Мишев) и Климент (Бобчев). Последният, постриган за монах и издигнат в архимандрит без решения на Св. Синод, става причина БПЦ да загуби предоставения от Ватикана храм в центъра на Рим, както и за закриването на общината в Рим, в която той години наред беше енорийски свещеник.
На общото събрание в края на миналата седмица е било взето решение църковната община да бъде закрита, тъй като документацията и печатите й са останали у Климент Бобчев, който е в неизвестност и не е ясно, как се разпорежда с тях. Новоназначеният свещеник о. Емил Ангелов, който обслужва и малката община в хърватската столица Загреб, няма достъп до документите, което затруднява работата му. В същото време владиката, а и българите в Рим не са уверени в лоялността на Климент. Затова е решено общината да бъде закрита, за да не се допуснат по-нататъшни злоупотреби. Климент (Бобчев) беше отстранен от поста енорийски свещеник и от ръководството на общината в началото на тази година, след като стана ясно, че системно е нарушавал споразумението за използване на храма „Св. Викентий и Анастасий” на площад Фонтана ди Треви, което принуди Ватикана да затвори църквата за ремонт, за да избегне дипломатически скандал с БПЦ. Опитите на сегашния Западноевропейски митрополит на БПЦ (тогава като викарий) да ограничи действията на Климент бяха спирани от високопоставени закрилници на архимандрита.
Както научи Двери, преди да пристъпи към тази крайна мярка митрополит Антоний е писал до Старозагорския митр. Галактион, към чиято епархия се числи Климент (Бобчев), с искане подопечният на владиката клирик да върне документите и печата на общината, но отговор досега не е получен.
На същото общо събрание в Рим е било взето решение да бъде сформирана нова българска църковна община „Св. Седмочисленици”. Името е избрано неслучайно, защото в редиците на св. Седмочисленици са учениците на св. братя, които стават продължители на тяхното просветно дело.
Целта на всички тези промени според митрополит Антоний е дейността на общината да започне наново и окончателно да се скъса с предишните порочни практики, навлезли в ръководството на църковната структура. Желанието на новия свещеник и членовете на общината е църквата да стане естествен духовен център за сънародниците ни в Рим и околностите, да бъде за тях подкрепа и връзка с родината. Повечето от българите в Италия са емигранти, напуснали родния край в търсене на препитание и по-добър живот.
Предстои новата църковна община да избере настоятелство и да започне процедура на регистрация в Италия.
На 12 октомври българите в Рим се събраха на архиерейска св. Литургия в храма „Св. Павел”, който е предоставен за ползване на БПЦ от Ватикана. Богослужението оглави митрополит Антоний в съслужение с о. Емил Ангелов. На него присъстваха посланикът на България във Ватикана проф. Кирил Топалов и посланикът ни в Италия Марин Райков.
Богослужението в римския храм „Св. Павел”, оглавено от митрополит Антоний:
На св. Литургия присъстваха и български дипломати:
