В съответствие с устава на Албанската православна църква от 26 до 27 септември т. г. се проведе църковно-народен събор в нововъздигнатия манастир „Св. Власий”. Свикан и в братска атмосфера ръководен от главата на тази църква, Негово Блаженство Анастасий (Янулатос), архиепископа на Тирана, Драч и цяла Албания, форумът събра повече от 200 представителя от Тиранската архиепископия и трите православни митрополии на територията на Албания, като от всяка епархия взеха участие по 24 духовника (числото е символично, виж книга Откровение, гл. 4 и 5) и 24 миряни (от които 8 мъже, 8 жени и 8 младежи), както и различни други сътрудници. Всички те в спокойна обстановка и с високо църковно съзнание имаха възможността да обсъдят както в пленарни заседания, така и в отделни работни групи ключови въпроси, свързани с живота на Църквата в Албания.
Основната насока за работата на събора беше дадена от встъпителния доклад на архиепископ Анастасий на тема „Традиция и визия за мирното съжителство на религиозните общности в Албания”. В доклада си предстоятелят на Албанската православна църква подчерта, че „това, което се иска днес от нас, не е просто толерантност и избягване на религиозните крайности, а нещо много повече: взаимно уважение и разбирателство, солидарност, творческо сътрудничество в общи хуманитарни стремежи, адекватни на екосистемата в региона. Постоянни усилия за достигане на социалната хармония с конкретни дела на християнска любов”. В допълнение на думите си архиепископ Анастасий цитира св. Максим Изповедник, който казва, че този, който обича Бога, не е възможно да не обича всеки човек като себе си”.
Темите на останалите пет доклада, които бяха прочетени в пленарна зала, бяха: „Ролята на православната общност за независимостта и укрепването на албанската държава” (от проф. д-р Аркиле Берксоли), „Преброяването на албанското население през 2011 г.” (от проф. д-р Илия Тело), „Приносът на Албанската православна църква в обществото” (от проф. д-р Гйерги Пендавини), „Как да посрещнем нападките срещу Православната църква в Албания?” (от Орефа Бечи) и накрая: „Нектарий Терпос, предтеча на св. Козма Етолийски, и нравствените ценности, култивирани от православната общност” (от проф. д-р Васил Туши).
В хода на работата на събора членовете бяха информирани за програмите на Църквата в областта на образованието и здравеопазването, свързани със съвременното мисионерски свидетелство на православието в албанското общество. Църковно-народният събор на Албанската православна църква даде възможност на членовете му да осъзнаят и осмислят собствената си отговорност за напредъка на Църквата в Албания 23 години след възкръсването й „като феникс от пепелта”.
Бел. ред.: Албанската православна църква подобно на редица други поместни православни църкви продължава да нарича своя върховен форум „църковнонароден събор”. Само БПЦ под влияние на някои от клириците отхвърли определението „народен” за своя събор, като загърби традицията от времето на Възраждането.
Новопостроеният манастир „Св. Власий” (край гр. Драч), в който се проведе църковно-народният събор на Албанската православна църква:
