Днес във Фенер, Истанбул, започна срещата на предстоятелите на поместните православни църкви, свикана по инициатива на Вселенския патриарх Вартоломей. В своето въведително слово той очерта основните проблеми, пред които е изправена Православната църква днес. Патриарх Вартоломей подчерта необходимостта да се спазват древните съборни решения, да се запази единството на православието и Православната църква да има по-активна намеса в съвременните проблеми. Акцент в словото му бяха „симптомите на разпад" в Православната църква във време, когато светът очаква от православието „слово на живот”.
Основна предпоставка, за да убедим света, е преди всичко нашето вътрешно единство, каза патриархът. Скръбно и опасно е за авторитета на Православната църква да бъдем толкова разединени и спорещи. „Притежаваме и проповядваме съвършената еклисиология, но отказваме да я прилагаме. В Църквата ни съществува точен ред, определен от свещените канони на светите вселенски събори, но пред външните създаваме впечатлението, че спорим дори за това, кому принадлежи първенството”.
Отправяйки косвено послание към Църквите, които се ползват с протекцията на местните политически власти, Вселенският патриарх каза, че всичко днес се променя и самодоволството е източник на разрушение и води до катастрофа. „Нищо вече не е даденост, както е било в предишни епохи: всичко може да се промени само за един миг. Самодоволството е източник на разруха. Нито държавните власти могат да осигурят Църквата, нито богатството и светската сила, нито пък обществата приемат проповедта на Евангелието без съмнение и възражения”.
Голямата тема на настоящата среща, според Патриарх Вартоломей, е свикването на общоправославен Велик събор. Според него той не може да бъде отлаган повече. Затова трябва да се преодолеят проблемите и разногласията между православите и да се насрочи неговата дата. Този събор е подготвян повече от половин век. През този огромен времеви отрязък са подготвени осем от десетте теми от дневния му ред, но така, както са се получили нещата, става ясно, че дори и готовите теми имат нужда от допълнително обсъждане, смята патриархът.
Според него, подготвителният процес може да се проточи безкрайно и той призова събралите се предстоятели да се задоволят с вече постигнатото по подготовката. „Нека решим без отлагане във времето в дух на любов и зачитане на свещените канони всички различия, които имаме във връзките помежду си”. Нека постигнем съгласие за свикването на Великия събор възможно най-бързо и да оставим Утешителя да говори, призова Патриарх Вартоломей.
Всички са съгласни, подчерта той, и някои изразяват това по-тихо, други по-гръмогласно, че светът се намира в епоха на големи промени, а Православната църква се оказва неспособна да издигне единен глас на свидетелство.
Патриарх Вартоломей ще настоява на това съвещание да се постигне съгласие по темите, които са спорни с Московска патриаршия, а именно колко и кои ще участват във Всеправославния събор и по какъв начин ще се вземат решенията. По тези въпроси предсъборните комисии се оказаха неспособни да постигнат решение, затова е нужно обсъждането им на най-високо ниво.
Нека запазим съборността, призова Патриарх Вартоломей. Той беше особено критичен към църквите, „които се държат като самодостатъчни църкви, сякаш казват на всички останали църкви нямам нужда от тебе”. Патриархът се спря и на случаите, в които църквите спорят за границите на своите юрисдикции, изтъквайки необходимостта от създаването на един орган, който да разрешава тези спорове и възникващите оттук проблеми, за да не стигат православните до разделения и конфликти.
Докато съборната система функционира с различен успех в рамките на самите поместни църкви, то в междуцърковните отношения тя липсва изцяло. Това се оказва източник на големи проблеми за Църквата. „Създава се представа за православие на многото църкви, а не за една Църква. Това има пряко отношение към православната еклисиология и представлява нейно изкривяване и източник на беди”.
Патриарх Вартоломей каза също, че много важни са и темите на съвременната технология и научен прогрес, и отново наблегна на нуждата православните да имат обща линия по въпросите на биоетиката.
Той се спря и на гоненията срещу християните в Близкия Изток и особено на случая с двамата отвлечени епископи, които все още не са открити.
Снимка: Догма.gr
