В началото на тази година в чест на 1150-годишнината от Моравската мисия на свети Кирил и Методий двама солунски слависти издадоха впечатляващата книга Μεσαιωνική γραμματεία των Σλάβων. Ιστορία και διαχρονική εξέλιξη (Θεσσαλονίκη 2013, σ. 517) или „Средновековната книжнина на славяните. История и диахронно развитие“. Отдавайки почит на родените в Солун в първата половина на 9 век славянски просветители, двамата професори от Богословския факултет на Солунския университет – Йоан Тарнанидис и Илия Евангелу, учител и ученик, преподаватели по история на славянските църкви и славянска книжнина – изпълниха своя дълг да дадат на студентите си и на всички интересуващи се гръцки читатели преглед на създаването и развитието на славянската християнска книжнина.
Проф. Тарнанидис преди десетина години публикува подобно пособие за студентите, озаглавено Σελίδες από την εκκλησιαστική γραμματεία των Σλάβων („Страници от църковната книжнина на славяните“. Солун, 2004 г.). Значителна част от него влиза и в настоящото издание, като са добавени по-обстойни обзори за славянската писменост и книжнина сред българи, сърби и руси, съобразени с развитието на славистиката през последните години. Тази нова част е дело на проф. Илия Евангелу, който е и българист.
Първата част от книгата съдържа поредица от изследвания на проф. Тарнанидис, почетен доктор на СУ „Св. Климент Охридски“, посветени на делото на св. Кирилометодиевата мисия във Великоморавия, на историческите рамки и обстоятелствата, при които тя е протекла. Разглеждат се въпроси от живота и дейността на славянските просветители, приносът на св. патриарх Фотий и на император Михаил ІІІ за историческата мисия. Следват главите за създаването на първата и втората славянски азбуки (глаголица и кирилица) и за книжовната дейност на св. Константин-Кирил и св. Методий, с които са свързани най-древните находки на писмената славянска реч. Даден е и преглед на богослужебната традиция, която светите Братя са занесли от Цариград в Моравия, и нейната съдба след прогонването на учениците им от Моравия след смъртта на св. Методий в 885 г., съответно приемането й от българите и другите славянски народи на Балканите.
Във втората част е отдадено заслужено внимание на продължението на св. Кирилометодиевото дело в България през първото и второто българско царство, дори до 15 век; разглежда се дейността на видните български книжовници от целия шествековен период, както и преминаването на славянската християнска просвета и църковна книжнина към другите славянски народи.
Съвсем основателно в заключението на обемистия труд се отбелязва: „Винаги е имало гърци, които са продължавали примера на Солунските братя и не са престанали да го обичат, да го предават и закрилят от пренебрежение и унищожение. Но и уважението на православните славяни към византийските им корени и традиции остава една безспорна даденост, която е устояла и устоява във времето“.
На снимките: предна и задна корица на книгата. На предната е снимка на лист 9r от известния синайски глаголически евхологий (молитвослов) от 11 в., а на задната - началото от "Шестоднев" на Йоан Екзарх от 13 в. (пази се в Държавния исторически музей в Москва).
