На 15 ноември започва четиридесетдневният пост, предхождащ празника Рождество Христово. Рождественският пост е по-лек от Великия и Богородичния пост и през него, както и през Петровия пост, се разрешава употребата на риба и рибни продукти. Само през първата седмица на поста ограничението от храни е по-строго – разрешава се само растителна храна с олио, а след това според българския църковен типик се разрешава яденето на риба, освен в сряда и петък. Според руския типик риба се яде само в събота и в неделя. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения, подобно на дните преди Великден.
Християните са постили преди Рождество Христово още от времето, когато този празник се е отбелязвал заедно с Богоявление на 6 януари. Архиеп. Теофил Александрийски (385-412 г.) говори за дванадесетдневен пост. По-късно, когато цялата Църква започва да празнува Рождество Христово на 25 декември, постът преди Богоявление става само един ден. В една своя беседа св. Йоан Златоуст говори за петдневен Рождественски пост. Броят на дните му постепенно е нараствал и по времето на преп. Теодор Студит (9 в.) той е продължавал вече четиридесет дена. В едно свое съчинение преп. Теодор подробно описва храната за този пост, а самият пост е наричан „Четиридесетница на св. Филип“, тъй като заговезни е в деня на св. апостол Филип – 14 ноември (ако 13 ноември се падне в сряда или петък, постът се увеличава с този постен ден). Споровете относно продължителността на Рождественския пост продължават и по-късно: Антиохийският патриарх и канонист Теодор Валсамон (12 в.) цитира позицията на Константинополския патриарх Николай Трети (12 в.), който твърди, че преди Рождество Христово трябва да се пости само осем дена, защото четиридесетдневен пост е достоен само за Христовото Възкресение. Тази неустановеност продължава до 1166 г., когато Константинополският патриарх Лука Хрисоверг определя преди Рождество да се пости четиридесет дена.
Римският папа св. Лъв Велики пише: „С въздържание за запечатани четирите сезона, за да познаем през цялата година, че непрекъснато имаме нужда от очистване и че при разсеяността на нашия живот винаги трябва да се стараем чрез пост и милостиня да изтребваме греха, който се преумножава от тежестта на плътта и нечистотата на желанията“. Според този светец Рождественският пост е жертва Богу от събраните през годината плодове. „Както Господ щедро ни даде плодовете на земята, така и ние през този пост трябва да бъдем щедри към бедните“.
На свой ред св. Симеон, епископ Солунски, пише: „Постът на Рождественската четиридесетница изобразява поста на Моисей, който като постил четиридесет дни и четиридесет нощи, получил каменни скрижали с Божиите слова. А ние, като постим четиридесет дни, съзерцаваме и приемаме Живото Слово от Девата, начертано не на камъни, а въплътило се и родено, и се приобщаваме към Неговата божествена плът“.
