Две успешни и много интересни защити на докторски дисертации се състояха на 18 септември в Богословския факултет на СУ. Освен новаторските разработки и задълбочен поглед върху проблематиката, разгледана в дисертационните трудове, двете докторантки, а сега вече и доктори – близначките Росица и Паулина Тодорови, са забележителни с многостранните си занимания и професионална реализация. Не на последно място те са интересни и с това, че са близначки, които малко хора могат да различат една от друга. Двете сестри работят като преподавателки по информатика и висша математика във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“ в София, както и като учителки по математика и информатика в 38 СОУ в столицата. Завършили са журналистика и са работили в радио „Пловдив“. Владеят английски, немски, френски и руски език. Завършват Богословския факултет на СУ и защитават дисертации на самостоятелна подготовка в областта на психологията. Темата на Паулина Тодорова е: "Душегрижие и пастирска психологична помощ в духовно-нравственото формиране на личността (базисни принципи, подходи, форми на реализация)", а на Росица – „Стадии в развитието на религиозната вяра и формирането на личността (психологично-религиозен анализ)".
Дисертационните трудове и на двете впечатляват рецензентите с широтата на изследването и обема на работата – над 400 страници.
В научния си труд Паулина Тодорова поставя въпроса: „Защо в мисията на Църквата с такава актуалност и острота се налага свещенослужителят или специалистът богослов – с професионална квалификация в областта на психологията – да се обърне към научната психология, пастирската психология и науките за духа, за да може да протегне ръка за помощ на неуверения в себе си, страдащ и психично обременен човек?“ Според авторката „отговорът може да се намери в съществуващата в наши дни всеобхватна и дълбока криза на духа, както и в обстоятелството, че Църквата Христова никога не може да остане равнодушна към конкретната съдба на човека, който в пътеката към храма или в нейната еклезиална общност търси духовно ръководство и утеха, психологична помощ и подкрепа, за да преодолее възникналата собствена личностна безпътица или психосоциална криза, съпътстващи неизбежно и много често жизнения път на всеки един от нас. Тази специализирана грижа и помощ за човешката душа не е само вид терапия. Тук става въпрос за най-важната и вярна насока по пътя на духовно-нравственото съвършенство, която в сотириологичната си проекция като живот в Христос е пътят на спасението в Царството (срв. Дан. 2:44; Мат. 7:21) и на живот в бъдещия век (срв. Лука 20:35)“. В хода на дисертационния труд се разглежда душегрижието от различни перспективи и измерения: богословско, психологично, феноменологично и еклезиологичо. По-конкретно те са систематизирани в четири глави. Глава първа: Православни методологични начала на душегрижието и психологичната помощ, където са разгледани библейските и светоотеческите основания на душегрижието и психологичната помощ, както и ключовите категории личност и духовност. Глава втора: Общо душегрижие и специално душегрижие. Глава трета: Душегрижието в отношение към теорията и практиката на духовно ориентирания диалог, психологичната консултация и помощ. Глава четвърта: Душегрижие и психологична помощ в дейността на свещенослужителя и психотерапевта: професионална специфика и области на компетентност, комплементарност и взаимодействиe.
Според Паулина Тодорова „понятието „душегрижие” включва в себе си цялата пълнота на пастирската любов и грижата за спасението на вярващия, което означава съграждане на душата в „съ-разпъване със страдащия ближен” и непрекъсната радеене за неговото спасение. Душегрижието пронизва всички видове общуване на свещеника с енориашите, както и целия обхват на социалните му контакти, и е движещата сила на това общуване“.
Рецензентите – доц. д-р Иван Рашков (БФ/СУ) и доц. д-р Людмил Малев (ПБФ/ВТУ) – подчертаха, че представеният труд има научен принос и притежава новаторски подход. Те отбелязаха и личните качества на докторантката: научен потенциал, усърдие и дисциплинираност, които ще й помогнат да продължи научните си занимания в областта, което те препоръчаха. Положителна оценка на работата на Паулина Тодорова дадоха и доц. д-р Магдалена Легкоступ (ПБФ/ВТУ) и доц. д-р Стоян Чиликов (ПУ), както и научният ръководител на докторантката проф. д-р Божидар Андонов (БФ/СУ). Доц. Легкоступ посочи, че представеният научен труд се отличава с оригиналност и иновативност, а о. Стоян Чиликов поздрави докторантката за смелостта да се захване с тази тема, която е първата подобна разработка у нас. Той й зададе и конкретен въпрос: „Как виждате дейността на психологичните консултанти в България, доколко те биха били полезни в съвременната българска действителност и дали биха могли да работят в екип с православен свещеник?“ Отговорът на докторантката можете да почетете тук.
Научното жури единодушно гласува на Паулина Тодорова да бъде присъдена образователната и научна степен „доктор“ по професионално направление 2.4. „Религия и теология“ (Пастирска психология).
Два часа по-късно се проведе защитата на дисертацията на Росица Тодорова на тема „Стадии в развитието на религиозната вяра и формирането на личността (психологично-религиозен анализ)". Според авторката на изследването „теориите за „личностното развитие” в настоящия момент заемат едно от ключовите места в съвременната култура и наука и отказът от тяхната богословска рефлексия би поставил психологията на религията извън този актуален и изключително съществен за тях контекст. Това обстоятелство предполага широк спектър от познавателно-аналитични задачи за критично осмисляне на новите научни реалии и вграждането им чрез творчески синтез в системата на богословското знание“. Поради това Росица Тодорова е включила в глава първа изследване на стадиите в развитието на религиозната вяра и формирането на личността както в психологично-религиозен план, така и в богословската им рефлексия. Паралелно с това в глава втора развитието на личността се интерпретира въз основа на християнската антропологично-психологична традиция, като в критично-аналитичен съпоставителен дискурс се обосновава и централната концепция в дисертацията, че християнската самореализация на личността се осъществява като свободна и творческа проява на сътрудничество с Божията благодат – за осъществяване на неизчерпаемия потенциал, зададен в богоподобието на човека (срв. Мат. 5:48). Трета глава е изцяло посветена на ролята на религиозната вяра в ситуационните кризи на екзистенциалните гранични ситуации. В глава четвърта реализацията на богосътворената човечност и богообразност – като път към развитие на цялостния духовен потенциал на личността – се анализира в три измерения: a) антропологично-психологично измерение, основано на образа Божий в човека, б) психологично-религиозно, което е свързано със светоотеческия духовен опит при преодоляване на тъмната страна в човешката психика и борбата със страстите, и в) патристично-психологично измерение, очертаващо възхождането на човека към Бога.
Рецензентът проф. дфн. Любомир Христов от Пловдивския университет оцени високо работата на Росица Тодорова. Той даде „много добра оценка на изследователската концептуална смелост на авторката да открива различни теоретични „ядра” в психосоциалното и културното богатство на веровите и интелектуалните традиции на съвременния европейски дух (главно руско-, англо- и немско-лингвистичен) - да ги анализира и да извлича необходимите аргументи и следствия, свързани с основната проблематика на изследването“. Той посочи като ценни отличната библиографска ориентираност и осведоменост на дисертантката, както и езиковата форма на дисертационния труд.
Другият рецензент, доц. д-р Димо Пенков (БФ/СУ), също даде висока оценка за работата на докторантката. И двамата рецензенти посочиха и някои пропуски и слабости, които Росица Тодорова следва да отстрани преди издаването на дисертацията. Положителни становища дадоха и доц. д-р Мариян Стоядинов от Православния Богословски факултет на ВТУ и доц. д-р Ели Сярова (ВТУ), както и научният ръководител доц. д-р Иван Христов от Богословския факултет на СУ.
Накрая научното жури единодушно гласува на Росица Тодорова да бъде присъдена образователната и научна степен „доктор“.
Нека е честита научната степен на двете сестри д-р Тодорови и да продължават работата си в тази област на богословската наука, която толкова малко е развивана досега у нас.
