Двамата бивши служители на Св. Синод Петър Димитров (на втората снимка) и Марин Буров (на първата снимка) загинаха по сходен начин и то в рамките на няколко седмици – жертви на катастрофи с градския транспорт. Марин Буров е бил блъснат от трамвай и е починал на 8 юни т. г..
Марин Иванов Буров е роден на 9 септември 1933 г. в с. Джулюница, Търновско. През 1952 г. завършва Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“ (която започва в София, но завършва на гара Черепиш, Врачанско, където тя беше "заточена" от 1951 до 1991 г.), а през 1956 г. - и Духовната академия "Св. Климент Охридски". След това специализира Свещено Писание на Новия Завет (в синодния сайт е отбелязано, че през 1965 г. е завършил аспирантура по Нов Завет, но за жалост това не е вярно - б. р.), обучава се известно време и в Швейцария, а по-късно става учител в Софийската духовна семинария по Н. Завет. Беше и директор на Църковния историко-археологически музей на БПЦ, а накрая – началник на кабинета на покойния Български патриарх Максим. Останал вдовец, той живееше сам през последните години. За него се говореше, че е безследно изчезнал – вероятно заради късното идентифициране на трупа му. Не е известна и точната дата на смъртта. Тялото на Марин Буров още чака своето опело и погребение, понеже дъщеря му живеела в чужбина и се очаква тя да дойде и да извърши нужното за вечния покой на своя баща.
На 27 юни 2015 г. Петър Христов Димитров, известен от десетилетия с прякора Пешачката, е бил блъснат от тролейбус на ул. „Г. С. Раковски“ в близост с пресечката на ул. „Хан Крум“. Той също беше дългогодишен служител на БПЦ. Роден е на 5 април 1937 г. в гр. София. Още преди да учи в СДС той е постриган за свещоносец и четец и е помагал в богослуженията в столичната катедрала, особено когато там е служил Софийският митрополит Стефан и сетне Български екзарх. Покрай него са се учили на иподяконстване малките момчета-братя Димитър и Симеон Димитрови (вторият е сегашният патриарх Неофит).
През годините Петър Димитров е работил в завода за хладилна техника в София, заемал е и различни длъжности в системата на Църквата в отдел „Снабдяване и домакинство", фотограф към Централния църковен историко-археологически музей, завеждащ техническа работилница при Св. Синод, организатор по стопанската дейност при Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”, началник-отдел "Снабдяване, пласмент, поддържане и автотранспорт" при Св. Синод и др. След пенсионирането си той продължи да работи в Синодната палата като портиер. Беше загубил почти напълно зрението си, което вероятно е станало причина да попадне на платното пред тролея.
Петър Димитров беше опят в сряда, 1 юли, от 11,30 ч. в храма на Централните софийски гробища.
Бог да прости верните Божии раби Марин и Петър! Вечна и блажена да бъде паметта им!
