На 30 април в Шипченския манастир „Рождество Христово” Старозагорският митр. Галактион е произвел нов архонт – шефа на ВИК-Стара Загора инж. Румен Райков. Пред БНР Райков заяви, че е получил покана да стане член на Архонтския събор преди месец.
Мотивите са, че е голям дарител на Църквата – дарил е средства за строящия се храм „Св. Игнатий Старозагорски” в Стара Загора. С негова помощ е бил открит и извор в центъра на храма с „кристално чиста вода с отлични питейни качества, която извира от дълбочина 33 метра, колкото са годините на Христос”. Други заслуги на новия „архонт” са съдействието за идването на св. мощи на св. Игнатий Старозагорски в града, както и фактът, че често ходел на поклоннически пътувания в Атон и други свети за вярата места.
Новият архонт разкри подробности за процедурата за избора на нови архонти: „Това нещо няма цена, то става по предложение на съюза на архонтите, те предлагат по няколко човека на година, които са допринесли по някакъв начин, те са решили, че са допринесли по някакъв начин за Църквата нещо и така... Те ме питаха дали съм съгласен и че съм един от няколкото предложени и аз казах, че съм съгласен. Те после говориха с владиката и той каза, че също е съгласен, и стана”.
Припомняме, че при узаконяването на скандалната титла преди три години по искане на Пловдивския митр. Николай митрополитите тогава отрекоха да съществува организация „Архонтски събор” и казаха, че това било „само награда”, „като ктитор”. Сега обаче новият архонт споделя за медиите, че е бил поканен за член именно от такъв Архонтски събор или съюз, чийто свещеноначалник към настоящия момент е неизвестен. Като такъв се титулуваше Старозагорският митр. Галактион, а впоследствие архимандрит Дионисий (Мишев) беше „президент на ордена на архонтите в България”. Главен архонт пък беше Ованес Мелик-Пашаев, който фигурира и днес като „председател на УС на Великия архонтски съвет”.
През всички тези години християните у нас протестират срещу непрекъснатите опити да се създаде паралелна на каноничната църковна власт у нас структура, която чрез силата на парите и властта да функционира като църковно задкулисие.
