На Светли петък честваме празника на Пресвета Богородица – Живоприемни източник. Това е един от любимите празници в чест на Божията майка, която е почитана като извор, от който тече не просто вода, а жива вода, т. е. Самият Живот на света – Спасителят, Който казва за Себе Си: „Аз съм пътят и истината, и животът“ (Иоан 14:6).
На този ден отбелязват годишния си празник редица храмове и манастири у нас. В София празник има църквата в някогашното село, а сега квартал – „Подуяне“, която носи името „Св. Богородица – Живоприемни източник“. Манастирът над гр. Гоце Делчев също е посветен на този Богородичен празник. Повечето храмове, посветени на Живоприемния източник, са в Южна България: в Свиленград, в с. Капитан Петко Войвода, Свиленградско, в с. Лесово, Тополовградско, в с. Голямо Буково, общ. Средец, Бургаско; другите са в с. Рибарица, Етрополско (под самия Етрополски манастир – различна е от тетевенска Рибарица!), в с. Орешак, Троянско (в махала Баба Стана), в гр. Дебелец, Великотърновско, в гр. Сеново, Русенско, в с. Бързица, Варненско, параклис в Шумен.
Освен това в Рилския манастир има традиция на този ден да се изнася от храма за литийна молитва чудотворната икона на св. Богородица Осеновица (или Осеновска), която е втората по важност светиня на тази св. обител след св. мощи на преп. Йоан Рилски.
Почитта към св. Богородица е позволила през Светлата седмица, когато преобладават пасхалните песнопения, посветени на Христовото възкресение, да се отдаде дължимото и на Божията майка.
От службата за празника, творение на Никифор Калист Ксантопул (14 в.), ви даваме в новобългарски превод празничния кондак и икос:
Кондак на празника, гл. 8. Подобен: Взбранной воеводе
От твоя неизчерпаем извор, богоблагодатна, ти ме даряваш, вечно бликайки потоците на твоята неизказана благодат; а понеже свръх нашето разбиране си родила Словото, умолявам те, ороси ме с твоята благодат, за да ти пея: радвай се, спасителна вода!
Икос:
Нескверна Богородице, която си родила неизказано предвечното Слово на Отца, помогни ми, чиста, като ме улесниш в твоята похвала, за да те възпявам и казвам на твоя извор така:
Радвай се, извор на непрестанна радост!
Радвай се, поток на неизказана красота!
Радвай се, премахване на различни болести!
Радвай се, унищожение на различни страсти!
Радвай се, най-бистра струя, която прави верните здрави!
Радвай се, най-приятна вода за боледуващите от множество болести!
Радвай се, питие на мъдростта, което премахва незнанието!
Радвай се, сърдечна пълнота, от която изтича амброзия!
Радвай се, чаша на животочната манна!
Радвай се, баня и нектар, изливан от Бога!
Радвай се, която сочиш края на страданието!
Радвай се, която угасяваш пламъка на болестта!
Радвай се, спасителна вода!
Превод от гръцкия оригинал: Иван Ж. Димитров
