Миналия месец в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” беше защитен дисертационният труд „Пастирът и младежта” на докторанта Климент Христов Христов. Завършил Националната гимназия за древни езици и култури и започнал обучение в БФ на СУ, синът на църковния историк проф. Христо Стоянов Христов († 23.5.2000 г.) продължи изучаването на висшите богословски науки в Православния институт на Лудвиг-Максимилиановия университет в Мюнхен. А след това, завърнал се в България, Климент Христов продължи специализирането си в богословието, като под ръководството на проф. Иван Денев († 31.8.2014 г.) започна докторантура в БФ. За съжаление и научният му ръководител не доживя да присъства на защитата на своя ученик, но той поне можа до последно да го насочва и ръководи в създаването на научния труд. За да се увенчае и защитата на 10 септември т. г. с пълен успех.
За отбелязване е, че за целите на своето научно изследване Климент Христов се е постарал да проведе национално представително проучване сред над хиляда български пълнолетни граждани. Така той не само навлиза все по-дълбоко в проблематиката на пастирската грижа за младото поколение, но и успява да се запознае и да я обсъди с много и то видни учени у нас и в чужбина. Неговото изследване постига и друга цел – става интердисциплинарно. Той прави за първи път у нас от християнска православна гледна точка обстоен анализ на състоянието на младите хора след мъчителния 24-годишен преход от тоталитаризъм към демократично общество, като обрисува положението и промените, настъпили в този период. Анализът извежда както основните тенденции, които занимават и вълнуват младежта, така и потребностите, нуждите и проблемите на младите хора. Целта е на основата на резултатите да се потърси и предложи съответстващ пастирски отговор в областта на душегрижието, който в максимална степен да покрива тези потребности. А този отговор е от полза както за Св. Синод на БПЦ, така и за богословските факултети в страната, които получават най-актуална и обективна картина за положението на младите хора у нас, за да могат да прецизират своите бъдещи дейности към тях.
Интересното е, че в рамките на изследването обектът на научното дирене се превръща в субект, като му се дава думата да изрази ясно и категорично своите позиции и виждания. С помощта на изследване на общественото мнение се търси конкретен отговор за очакванията, нуждите и възгледите на младите хора по отношение на Църквата и нейната пастирска дейност. За първи път обектът на душегрижието има възможността сам да изрази своите приоритети и полета за действие.
В изследването са използвани и представителни данни от последното европейско проучване на ценностите от 2008 г., както и от последното преброяване в страната ни през 2011 г. Особено интересни се оказват обаче резултатите от специализираното национално представително изследване, които показват, че – въпреки разпространяваните от някои социологически коментатори мнения в българското общество – сред всички възрастови, етнически и образователни групи (и диференцирането още по пол, икономическо благосъстояние, работа, населено място) е налице ясно изразена преобладаваща подкрепа за необходимостта от изучаване на религия в българското училище. Също така е изявена и необходимостта и очакването за по-активна пастирска дейност от страна на Българската православна църква. От тази гледна точка дисертационният труд прави много важен научен принос, поради което заслужено беше одобрен единодушно от научното жури. Така българската богословска наука се сдоби с още един доктор по богословие. А за нас остава надеждата, че ще видим труда на д-р Климент Христов и отпечатан, за да може да бъде ползван от всички, които проявяват интерес към споменатата тематика.
