Днес Негово Светейшество Българският патриарх Неофит лично ще получи нотариалния акт на храма-паметник „Св. Александър Невски”. Това ще стане на скромна церемония в Министерския съвет. Според шефа на Дирекция „Вероизповедания” Емил Велинов за пръв път Български патриарх ще влезе в правителствената сграда (това не е вярно – бел. ред.). Така храм номер 1 на България ще посрещне 90-ия си храмов празник на 23 ноември 2014 г. с нотариален акт. Развръзката идва след дълги и мъчителни преговори между църквата и държавата. БПЦ отдавна искаше да получи юридическите си права не само за храм-паметника, но и за други подобни култови сгради, които са и паметници на културата, като Боянската църква и Земенския манастир. Ябълката на раздора в случая с Патриаршеската катедрала се оказа статутът на криптата, която Министерството на културата не искаше да отстъпи, и дори издигна идеята тя да бъде юридически обособена. Това беше категорично отхвърлено от Св. Синод и преговорите почти блокираха по време на правителството на Пламен Орешарски.
Пробивът беше извършен на 15 август т. г., когато служебният премиер Георги Близнашки уважи празника на Троянския манастир – Успение Богородично. Там той се е запознал с проблема лично от Патриарх Неофит и е обещал разрешаването на случая с акт на Министерския съвет, доколкото поправките в Закона за вероизповеданията, които визираха решаването на подобни проблеми с храмове на всички религии, не успяха да бъдат гласувани от предишния парламент. В крайна сметка Министерството на културата се отказва от претенциите за собственост върху криптата, а БПЦ от своя страна я предоставя за безвъзмездно ползване за двадесет и пет години, въпреки че изкуствоведите първоначално са искали половинвековен срок. В условието за ползване изрично се казва, че в криптата не само не бива да се правят никакви преустройства, но и оттук насетне се слага край на коктейлите, които досега се правеха по различни поводи.
„Честно казано, още не мога да повярвам, че всичко най-сетне приключи благополучно, – заяви предстоятелят на храма епископ Тихон. – И, докато не видя документа черно на бяло, все още ще тръпна. Защото беше крайно време да се сложи край на един абсурд: патриаршеският храм да бъде юридически нелегитимен. Слава Богу, че и Министерство на културата проявиха здрав разум и се отказаха от абсурдната идея да разделят храма като сандвич на две отделни части. Имам предвид претенциите им криптата да бъде обособена като отделна сграда. Сега ръцете ми, а и на Св. Синод, на чието пряко подчинение е храмът, са развързани не само да търсим спонсори, но и да сключваме съответните договори за ремонт и реставрация, защото досега просто не съществувахме от правна гледна точка. А най-големият храм – не само в България, но и на Балканите – е наистина в плачевно състояние. Преди всичко трябва да се спасяват стенописите, да се направи цялостен оглед на дървените конструкции и още много други неща. Дано Бог ми даде сили да направя, каквото мога!”.
Криптата при „Св. Александър Невски” или както вече се нарича – Музей на църковното изкуство беше най-деликатният момент при решаването на проблема с акта за собственост на катедралата. Както е прието в църковната традиция, подземието е било замислено и оформено като гробница, в която да се полагат тленните останки на архиереите на БПЦ, но никога не е използвано по предназначението си. През 1949 г. Св. Синод е принуден от тоталитарната власт да го предостави на държавата с перспективата в него да се експонират църковни ценности. Минава още много време преди директорът на Националната художествена галерия (НХГ) Николай Шмиргела да се опита да възроди идеята. И чак през 1964 г. е взето решение криптата да се превърне в Музей на православното изкуство по българските земи. Според епископ Тихон, предстоятел на „Св. Александър Невски”, това е било част от атеистичната пропаганда: на иконите да се гледа като на обикновени произведения на изкуството. В началото на 60-те години на миналия век по инициатива на Националната художествена галерия в Париж се организира голяма изложба с икони под патронажа на тогавашния министър на културата на Франция, известния писател Андре Малро. Експозицията има изключителен успех. След това е поканена да гостува и на други места. Така се решава криптата да стане постоянна като филиал на НХГ. Открита е през 1965 г. с творби, постъпили в Народния музей преди 1944 г.
Криптата заема изцяло пространството под храма и е висока 3.75 м. Хронологично тук са подредени около 300 експоната, предимно икони, стенописни фрагменти, щампи, църковна утвар и малко богослужебни книги. А с творбите от фондохранилището броят им става 1500. Колекцията, датирана от 6 до края на 19 в., оформя една от най-богатите и представителни сбирки в света на църковно изкуство, с гордост казват хората, които сега я менажират. Сред най-старите артефакти е голяма икона, в която реставраторите са отделили един от друг три последователни живописни слоя, така че да бъде разкрит и най-ранният от тях. Сега от едната й страна може да се види изображението на Иисус Христос, от другата – на Неговото разпятие.
