Пловдивският митр. Николай отговори на изявлението на преподавателите от Катедрата по теология към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” по повод откриването на Духовна академия в града. Те твърдят, че водещият мотив за откриването на Духовната академия е конфронтация със съществуващите Богословски факултети и катедри в страната, което е порочен модел.
Декларацията-отговор на митрополит Николай потвърждава опасението, че новото духовно училище се създава, за да се конфронтира с Богословските факултети. Тя e изградена на следните основни възгледи на митрополита, които без съмнение ще залегнат в богословското възпитание в откритата от него Духовна академия:
1) В държавните университети е невъзможно да се преподава православно богословие. Това се дължи на закона, който изисква светски и антиклерикален характер на образованието.
Според това твърдение, двата богословски факултета в София и Велико Търново, както и двете катедри в Шумен и Пловдив, не са православни и техните възпитаници досега (между които и той), не са получили православно богословско образование.
Също така става ясно, че митрополит Николай влага в понятието „светско образование” смисъл на антицърковност, а клерикализмът се разбира като присъщ на православието.
2) Университетите са място на научни дирения и дискусии, които за митрополит Николай са равнозначни на препирни, „спорове”. В Църквата като „средище на мира и любовта, скрепени от общата вяра в Истината” не може да има научни дирения и дискусии, които са прояви на липсата на „обща вяра”.
Оттук става ясно, че в Духовната академия няма да се допуска „научно дирене” и „дискусия”, а на нейните възпитаници ще се внушава, че това е грях.
3) Несъгласието с възгледите и действията на митрополит, е равнозначно на несъгласие с възгледите на Църквата. Следователно е грях. Спорът между пловдивските учени и богослови с митрополит Николай е представен като „спор с Църквата”. А който спори с Църквата, не е добър богослов и има пропуски в своето образование, твърди митрополитът.
Този авторитарен възглед без съмнение ще бъде внушаван и на възпитаниците на Пловдивската духовна академия, част от които ще станат свещеници, а именно, че несъгласието с волята на митрополита е грях.
4) Конституционният принцип за разделение между държавата и Църквата предполага, че както Църквата не може да произвежда светски специалисти, така държавата не може да създава (истински) богослови. Поради тази причина съществува „църковно православно богословие” и обикновено православно богословие.
Това тълкуване на българската конституция внушава силен антагонизъм между Църква и държава, която се възприема като чужда и враждебна на Църквата. Съществуващите богословски факултети и катедри, възпитали поколения клирици и миряни на Българската православна църква отново се поставят във вражеска територия, която „воюва с Църквата”.
5) В заключение митрополит Николай твърди, че „няма нищо лошо” пътищата на държавните университети и светски училища да са различни с тези на „Църквата”, ако преподавателите по богословие не искат неговата помощ.
Цялата декларация-отговор на митрополит Николай може да прочетете тук.
