„Умът ви, деца, да спира юмрука…”. Тази заръка бе част от отговорите, които деца от „Чисти сърца” получиха при срещата си с прот. Запрян Шиков – секретар на Архиерейското наместничество в Смолян. Те му задаваха различни въпроси, които опират до вярата им, отношенията между хората, усвояването на добродетели и начините за предпазване от лоши хора и пороци. Това бе втората среща на откровения с отеца след като в края на миналата учебна година бе поканен за… спонтанен разговор с членове на Младежкия православен център „Чисти сърца” към катедрален храм „Св. Висарион Смоленски” и на децата им хареса. Поводът бе желанието да получат напътствия за приятна и полезна лятна ваканция. Тогава децата искаха да разберат повече „външните” неща, свързани със свещенството. Защо свещениците носят такива одежди, защо им се целува ръка, каква литература им е позволено да четат сега и когато са били деца, тежи ли им това, че трябва постоянно да изглеждат добре, спазвайки канони…
А срещата в края на тази учебна година имаше повече „вътрешен” характер – как се става по-добър, как да се избавим от гнева, как решава едно дете да запише семинария, децата носят ли радост за Църквата, как се постига търпение…
Хористи от „Чисти сърца” поздравиха отец Запрян с Богородична песен, а рецитаторката Елена Пашова изпълни любимото ни стихотворението на Дора Габе „Божа Майка”. Ето и част от разговора:
- Отец Запрян, като дете смятали ли сте, че можете да станете свещеник, как решава едно дете да учи в семинария?
- Като деца гледахме добре да си учим уроците, да сме прилежни. През ваканциите, като вас, си играехме с приятели навън. Понеже аз съм от село Дълбок извор, до Първомай, до осми клас учех там. След това по Божия промисъл и воля Господ ме насочи към това училище – семинарията. С желание отидох там. Ние сме православно семейство, ходил съм на църква, като малък са ме водили баба ми, майка ми. Кандидатствах и в хранителен техникум, но ни казаха, че в Пловдивската духовна семинария се учи за вярата, духовността, добродетелите.
- Трудно ли е там?
- Бях малко притеснен първата година, всички бяхме на общежитие. 24 часа си в семинарията, има режим. Докато се адаптираме, беше малко трудно, но Господ дава търпение и сили да свикнем. Когато си кротък и търпелив, смирен, всичко се нарежда едно по едно, без да бързаме. Пет години учих там, след това в Богословския факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
- Като малък мечтали ли сте за друго?
- Както всяко момче, иска ти се да станеш полицай, пожарникар…
- А какво тогава Ви накара да станете свещеник?
- След като завърших семинарията, където изучаваме Св. Писание, историята на Българската православна църква, общата история на църквите, на богослуженията, на службите… за пет години ти ставаш част от това нещо и си мислиш как да се реализираш по-нататък. Затова продължих в Богословския факултет. Казах си – аз съм дал своя труд в продължение на 10 години от живота си за учене на вярата и добродетелите, по този път вървим към Царството небесно и от сърце и душа си пожелах да продължа. Това не може насила да стане, а трябва Господ да те призове и да следваш пътя Му. Така станах свещеник. След университета отбих военната си служба в казармата, тогава беше още задължителна, за висшистите – 6 месеца.
- Първото Ви работно място къде е?
- В Смолян. Първата ми служба бе в храм „Свети Дух” на празника на св. мчца Екатерина – 24 ноември 2006 г. Където служа и сега.
- Свещеникът трябва да е семеен, нали? Какво прави семейството му за Църквата?
- Съпругата трябва да реши иска ли съпругът й да е свещеник и цял живот да го следва, да се съобразява с него. Където е той и тя с него там. Да бъде смирена, послушна, уважителна. Трудолюбието също е важно, защото грижата към храма е като грижа към свой дом. И двамата трябва да са като добрите стопани. Да възпитават правилно децата си, да ги учат на Божията истина. Нашата дъщеря ще стане първокласничка наесен. Ще дойде в „Чисти сърца”…
- Как се чувствате, когато деца влязат в храма?
- Изпитвам радост, защото децата са най-близо до Господа. Добре е да влизат в храма от малки децата, да могат да се приобщават, да знаят какво да правят. Храмът е царството Божие на земята. Дом за молитва. Радвам се, когато влизат млади хора и деца в Църквата.
- Ако сте на обществено място с хора от други религии, как се държите?
- Съвсем нормално. Ние всички трябва да сме в мир, да няма вражди, защото сам, както знаете, Господ Иисус Христос и Той претърпя всичко, бе разпнат на Кръста, но винаги е проповядвал мир и търпение. Не трябва да сме злобни, да мразим някого, че е бил от друга религия. Трябва всички да приемаме като един от нас, ще се молим за тези хора да се обърнат към истината, към светлината. Ние приемаме всички – от разбойника до фарисеина, както е Църквата на земята, така е и Църквата на небето. Винаги трябва да подаваме ръка, а Господ ще оцени какво правим ние. Да поздравяваме хората, а не да ги отминаваме, каквото и да изповядват. Да не влизаме в словесни спорове. Господ ще си нареди удобното време, за да са обърнат към светлината и видят истината.
- В днешно време виждаме да се вика на улицата, да се карат момчетата, да се сбиват. Как да си овладяваме гнева? Как да бъдем по-мирни, по-обичливи?
- Много е важно да се усетим, когато започнем да се караме с някой приятел и виждаме, че не излиза на добро. Трябва да се спрем, да си замълчим. Трябва да тренирате да сте по-търпеливи. Не става изведнъж. Ако посегнем на бой, да се сбием – това води до насилие, най-лошото. Но когато започнем да посягаме, ние трябва да се потрудим в нашата мисъл – с ума да спрем юмрука. Езикът може да причини повече болка, отколкото физическия удар. Да бъдем по-внимателни, да не изричаме клетви, нецензурни думи, да не се караме. Винаги трябва да избягваме това. Така ще се научите да се трудите, да давате пример на баща си, на майка си, на приятелите, да ги учите на това, което знаете от Църквата. Вие сте тук в храма, черпите от извора на живата вода – словото Божие, затова винаги ще съветвате за добро вашите приятели. Много е важно да се научим да не ни завладяват пороците. Да имаме духовен страх, да не повтаряме грешките. Да бъдем кротки, смирени, търпеливи, да имаме любов помежду си, да следваме Божиите наставленията. Да не се бием, а да усвояваме добродетелите на нашия Господ Иисус Христос. Пожелавам ви добра лятна ваканция!
