На среща в Руския културно-информационен център в София на 14 октомври беше представена дейността на Църковно-научния център „Православная энциклопедия” пред българска публика. Целта беше да се разшири кръгът от български учени, сътрудници на проекта, по който за близо 15 години са издадени 32 тома от „Православната енциклопедия”. Лично ръководителят и главен редактор на центъра Сергей Кравец представи идеята на проекта и мащабната работа по него. Сергей Кравец подбира и координира екипа от учени, които участват в събирането, прецизирането, проверката и съставянето на статиите. Началото на работата по „Православната енциклопедия” започва в края на 90-те години на миналия век, а през 2000 г. излиза от печат първият том, специализиран върху Руската православна църква.
Над 120 научни редактори са ангажирани в изданието, което излиза със скорост 3 тома за година. Планира се да излязат още десетина тома до края на азбуката. В цялостния проект по „Православната енциклопедия” е ангажиран лично Московският и на цяла Русия патриарх Кирил, който е начело на Наблюдателния съвет на енциклопедията, а началото по нейната работа поставя неговият предшественик патриарх Алексий Втори. Към проекта има и втори – Попечителен съвет с председател кмета на Москва, в който влизат представители на бизнеса и дарителски организации. Третият съвет – общественият – е съставен от глави на културни и обществени институции. Така в капиталния труд по създаването на „Православна енциклопедия” са ангажирани хора от различни сфери на руския обществен живот.
При представянето на проекта в София Сергей Кравец подчерта, че това не е издание само с руска тематика, а енциклопедия на Православието, която се създава съвместно с другите православни църкви. В попълването й са привлечени учени от всички православни страни и църкви. Това налага да се създадат представителства на проекта „Православна енциклопедия” в православните страни. Сергей Кравец даде за пример Грузия, където патриарх Илия лично пише за енциклопедията и е организирал кръг от учени, които подготвят статиите за Грузия. Подобна активност проявява и Беларуският екзарх. В България засега няма център, който да обединява учените, които подготвят статиите за нашата църква. Те не се координират помежду си, тъй като са от различни университети. По данни на редакторите на изданието около 15 учени от България работят за енциклопедията. Д-р Димо Чешмеджиев от Пловдивския университет говори на срещата от името на българските сътрудници, подчертавайки важността на участието на родни учени в създаването на статиите по изданието. Българските специалисти не само подготвят статии, те рецензират текстове, свързани с България, които са написани от чужди автори, допълват гледната точка на българската наука. Една от отличителните черти на „Православна енциклопедия” е, че дава различни теории, концепции и гледни точки по даден въпрос. Опитва се да представи изучавания обект от различни ъгли, през погледа на различни научни и национали школи.
Работата по българската тематика на изданието представи старшият редактор „Поместни църкви” Мария Розинская, която отговаря за статиите за България и Сърбия. Тя отбеляза, че досега за нашата страна са съставени 324 статии, като много от тях се нуждаят от допълване и доработване. Това, което предстои да се пише, са статии за български светци, манастири, епархии, за предстоятелите на БПЦ от миналото и днешно време, за руската емиграция в България и др. Редакторите на изданието ще търсят българската гледна точка при съставянето на статиите за Цариградската патриаршия и за Македонската църква, тъй като те са тясно свързани с нашата история.
Г-жа Розинская подчерта, че редакцията на енциклопедията е отворена за сътрудничество с български учени, особено историци, които работят с архивите; необходими са също така и литературоведи, богослови, специалисти по старобългарски език и книжнина и др.
В края на срещата Сергей Кравиц отбеляза, че в плановете на редакцията е проектът „Православна енциклопедия” да излезе в електронна версия, тъй като разпространението на книжното издание е трудно и тежко. Водят се преговори електронният вариант да има преки линкове към архиви, музеи, манастирски и други библиотеки, което ще разшири нейния обхват още повече.
Тъй като засега проектът „Православна енциклопедия” няма свое представителство в България, затова „като естествена площадка за сътрудничество”, както отбелязаха гостите, се оформя подворието на Руската църква у нас. Затова и домакин на срещата беше архим. Филип.
Сред гостите, дошли от Русия, беше представител на Външния отдел на Московска патриаршия, който прочете приветствие от началника на отдела митрополит Иларион (Алфеев). Главният редактор на сайта „Богослов.ру” о. Павел Великанов беше един от поканените на представянето. На срещата присъстваха посланикът на Беларус у нас, учени от беларуското представителство на „Православна енциклопедия”, деканът на Богословския факултет на СУ доц. Александър Омарчевски, учени от БАН и Софийския университет.
Срещата завърши с кратък концерт на хора на Руското подворие в София.
Сергей Кравец разказва за проекта „Православна енциклопедия”:
Г-жа Мария Розинская говори за българския принос в енциклопедията:
Хорът на Руското подворие в София:
