„Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие” (Лука 18:16)
Лятото отмина и в началото на новата учебна година е време за равнометка кои са успешните начини за приобщаване на децата към църковния живот. Практиката показва, че летните лагери са един от добрите подходи. Откъсването от ежедневието, потапянето в атмосферата на манастира, запознаването с живота в св. обител и духовниците в него дава възможност на малчуганите не само да научат за вярата, но и да се докоснат до нейното практическо приложение, до нейното въплъщение в живота.
Един от първите манастири, които започнаха да провеждат детски катехизически лагери е този в Хаджидимово. Тази година за двадесети път Неврокопска митрополия организира детския православен лагер в манастира „Св. вмчк Георги Победоносец” в гр. Хаджидимово. С благословението на Неврокопския митрополит Натанаил през 1994 г., веднага след избирането му за митрополит, за първи път деца от епархията летуват в манастира. Възприета е практиката, доказала с годините своята ефективност: лагерните смени да са отделно за момчета и момичета. Изключение прави само една година, когато смените са смесени поради участието на Неврокопска митрополия в проект „Подпомагане на личностното и социално израстване на децата извън училището” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Тогава за едно лято през летовището в манастира минаха близо 400 деца.
В самото начало стартират две смени с продължителност от по 14 дни. Поради големия интерес и желание от страна на родители и деца смените се увеличават и сега се провеждат по шест десетдневни смени, които приемат по около 300 деца всяко лято.
Първи преподаватели и възпитатели са студенти от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, които сега са съответно: Браницки епископ Григорий, игумен на Троянския манастир, архимандрит Яков, игумен на Баткунския манастир, Пазарджишко, свещ. Ангел Еринин от Мусомище, Г. Делчевско, ик. Кирил Дидов, духовен надзорник на Софийска епархия, дякон Ангел Златев, клирик на Кипърска архиепископия, монахиня София, игумения на манастира „Св. Богородица – Живоприемни източник” над гр. Гоце Делчев, презвитера Светослава Захариева (+), Емилия Кацарска-Петрунова, гимназиална учителка в София, Ваня Станчева, експерт в РИО-София, и др. Участие вземат деца от различни възрастови групи, като най-малките са на 5 години, а най-големите – в десети клас. В православния лагер с желание и интерес се включват и по-големи ученици от гимназиален етап, които помагат в кухнята и при осъществяването на лагерната програма.
През годините се увеличава и броят на възрастните, желаещи да помагат с труд. Сега всяка смяна е с кухненски персонал, възпитатели и свещеник, с когото децата са в постоянен контакт.
Преподавателите по вероучение и архиерейските наместници подават в канцеларията на Неврокопска митрополия, гр. Гоце Делчев, справка за желаещите да вземат участие в летовището.
Ежедневието на летовниците е организирано и съгласно дневен режим, утвърдил се през тези 20 години. Незабравими спомени в детската душа оставят богослуженията сутрин и вечер, храненето в манастирската трапезария след благославянето на трапезата, заниманията по ръчен труд, в които децата сами изработват иконки, кандилца, молитвеници, кръстчета, свещници и мн. др. По един непринуден и естествен начин те опознават и усвояват основните истини на православната вяра и християнските ценности. Това се постига не само чрез беседите, предвидени в лагерната програма, но и чрез тематично подбраните песни, тропари на празници и светци, драматизации на поучителни моменти из живота на светците. Всичко това утвърждава вярата и добродетелите в сърцата и умовете на децата. Те постепенно осмислят вярата и разбират, че истинският християнин се познава по делата. Всяка вечер, след молитвите преди сън, лагерниците пеят химна на нашето Отечество.
По време на лагера децата се подготвят и пристъпват към изповед и свето причастие. За част от тях това е непознато изживяване. С трепет наблюдават причастяващите се по време на светата литургия, а когато старателно се подготвят и пристъпят, вкусват и сами се убеждават „колко благ е Господ”, както пеем в онзи свещен момент. Често споделят свои преживявания, чрез които са се убедили в Божията грижа и закрилата на светците към тях.
За всяка лагерна смяна са предвидени и екскурзии до места с историческо и религиозно значение.
Правилникът за вътрешния ред на лагера ограничава използването на мобилни телефони. Носенето им обременява децата и ненужно ги ангажира с опазването им. Честите позвънявания и разговори през целия ден нарушават и пречат на игрите, беседите, молитвата в храма и децата не могат свободно да участват в организираните мероприятия. Лагерниците разполагат с тях за около един час в деня, а през останалото време възпитателите грижливо ги съхраняват. Този опит беше споделен от учители, участващи в зелени училища. Прави впечатление, че децата или не желаят да ги ползват, или приключват разговорите си за няколко минути и отново се връщат към нормалния лагерен живот. През десетдневната смяна не се препоръчват родителски и роднински посещения, тъй като и те смущават спокойствието на децата и пречат на нормалното протичане на дневния ред и изпълнението на заложената програма. У лагерниците се формират умения и се възпитават в ценности, които училището все още не дава. А това са ценности и умения, така необходими за бъдещия самостоятелен живот.
Всяка година манастирът „Св. вмчк Георги” ни дава своето гостоприемство. Децата се впечатляват от вкусната храна, приготвена със зеленчуците, отгледани в манастирската градина с неуморния труд на братята. Дневното меню е съобразено с изискванията за здравословно и пълноценно хранене. Всички средства, необходими за лагерната смяна и за осъществяване на заложените дейности, се осигуряват от Неврокопската света митрополия, братството на манастир „Св. вмчк Георги”, град Хаджидимово, и благотворителни целеви дарения.
Всяка лагерна смяна завършва с тържество, което изпълва с трепет и вълнение духовници, деца, родители и ръководители. У лагерниците остава нетърпението и нестихващите разговори за това, как след една година отново ще бъдат в манастира, посветен на св. вмчк Георги, а родителите с любов споделят:
Христина Атанасчикова, гр. Гоце Делчев: „Няма лагер, който да е като този. Аз самата съм негов възпитаник, а за трета поредна година и моите деца го посещават. Мога да кажа, че вярата им в Бога е много по-силна. Те наистина са променени и то само към добро. Децата се прибират от лагера с толкова много спомени за незабравимите дни, прекарани там, и нямат време дъх да си поемат, за да разказват с нетърпение, какво са преживели и най-вече какво са научили. За един родител няма по-хубаво нещо от това да чуе от децата си: „Мамо, на лагера ни научиха на това,че трябва да вярваме в Бога, да спазваме Божиите заповеди и Той ще ни закриля и ще ни помага”. Не мога да ви опиша чувството, когато чуя това от моите деца. Хиляди благодарности на хората, които организират лагера, по-хубаво място от него няма. Няма по-хубаво нещо от това, децата ми истински да повярват в Господа, а този лагер ги научи точно на това. Винаги ще съм благодарна от сърце на хората, които ги научиха на толкова много”.
Екатерина Татанова, с. Гърмен: „Децата са радостта в живота. На този свят те идват слаби и неуверени. Затова грижата за тях е голяма отговорност. Наравно с физическото трябва да се грижим за тяхното духовно израстване, което, както знае всеки християнин, е изключително важно, защото тялото си отива, а душата остава. В забързаното ежедневие не ни остава много, но се радваме на организираните неделни (при нас съботни) срещи и летните лагери, от които децата получават необходимото религиозно-нравствено възпитание, а именно да помагат в къщи, да бъдат съобразителни, тактични, весели, мили, внимателни, състрадателни, скромни, услужливи, усърдни, благодарни... Т. е. всички онези добродетели, които биха ги направили достойни граждани на Отечеството ни, а защо не и на света”.
Димитрия Татанова, с. Гърмен: „Летните лагери се харесват от децата. Там те научават много неща, свързани с християнската вяра, създават нови приятелства и разбират, какво всъщност значи да си християнин, а именно – да имат любов към всички хора и да могат да разграничават добрите от лошите дела”.
Анна Андонова, гр. Кресна: „Като майка на дете, което няколко години поред ходи на православен лагер в манастир „Св. Георги”, гр. Хаджидимово, съм изключително доволна, че има такова място, на което да отидат децата, далече от светското – компютри, улица, неподходяща среда. Когато са на това свято място, не искат да си тръгват оттам и промяната от престоя им, относно поведението, прави силно добро впечатление”.
Така, вече 20 години, се осъществява и естествената приемственост между поколенията – на летните лагери идват деца, чиито родители преди години също са били лагерници.
В интернет има кратка история на детския лагер в Хаджидимово по случай 20-годишнината му:
