На 17 май за трета поредна година Българската църква почита жертвите на Баташкото клане като мъченици за Христовата вяра. В навечерието на празника в Батак се проведе лития с иконата на мъчениците от старинния храм "Св. Неделя" до площад "Освобождение", след което Пловдивският митр. Николай отслужи празнична вечерня с петохлебие. От общината организираха празнична заря-проверка. Днес, в самия ден на честванията, Пловдивският митрополит отслужва литургия в храма "Св. Неделя", където се съхраняват мощите на мъчениците. Два автобуса с миряни от Смолян и автобуси от Момчиловци, Чепеларе и Девин, заминаха за Батак, организирани от Пловдивска митрополия. Три автобуса идват и от Хасково. Те ще вземат участие в богослужението, което голяма част от местните хора бойкотират.
За съжаление честванията отново протичат в напрегната атмосфера. Конфликтът между Пловдивска митрополия, която стопанисва старинната църква, и местното население продължава. Както Двери вече писа, няколко дни преди празника от дружеството "Будител" - Батак изложиха в декларация своите аргументи срещу трактовката на историческите събития, изложени в документите за канонизацията на Баташките мъченици.
Подписалите декларацията поставят своите искания, които включват: Обществена преоценка на Акта на канонизация, акатиста и житието на Баташките мъченици, считайки, че чрез тях е „извършена подмяна на историческите факти с измислени такива“. Инициативният комитет смята, че текстовете трябва да бъдат преразгледани от „специалисти богослови, историци и рецензенти и да се пренапише отговорно съобразно историческите факти“. Според авторите на декларацията богословът Иван Николов, съставил текстовете за канонизацията, не е специалист и не е проучил достатъчно детайлно историята на мъчениците, поради което е допуснал груби грешки и неточности, което пък води до „подмяна на историческата истина“ и цели „обезличаване на българския дух и история, но в много по-изтънчен вид - зад маската на православието".
В декларацията се посочва, че има разминаване в трактовката за саможертвата на батачани, така както наследниците им я разбират, и това, което е посочено в документите по канонизацията. Според авторите й участниците в Априлското въстанието са герои, жертвали живота си за свободата на отечеството, а в акатиста, одобрен от БПЦ, те са представени като пасивни жертви, „избрани Христови агнета, заклани като изкупителна жертва за греховете на българския народ".
Другото искане, посочено в декларацията, е да се издаде „Акт за публичната държавна собственост на Историческата църква-костница и музей „Св. Неделя" в гр. Батак“. Според авторите на декларацията собствеността на сградата и на парцела на историческата църква-костница и музей „Св. Неделя" в Батак неправомерно е променена от публична в частна и след това също незаконосъобразно е дарена на Пловдивска митрополия. Те искат да бъде образувано наказателно преследване на съставилите документа, който е с невярно съдържание, и той да бъде отменен като загубил правна сила.
Посочва се също като незаконосъобразно и дарението на костите и дръвниците от храма на Пловдивска митрополия, „тъй като същите представляват основен музеен фонд на ИМ Батак и като такива не могат да бъдат продавани или дарявани съгласно чл. 114 от ЗКН“.
Батачани искат да бъде възстановен статутът на музей на историческия храм „Св. Неделя“ и в него да не се извършват богослужения.
От Пловдивска митрополия не са излезли с изявление по повод декларацията, но конфликтът тлее вече три години и не се върви към неговото разрешаване, а напротив, той се задълбочава.
