На Велики четвъртък след светата божествена Литургия, отслужена във видинския катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ с благословението на Видинския митрополит Дометиан, беше отслужен чинът „Умовения ног“ – Умиване на нозете на апостолите.
По древна църковна традиция на Велики четвъртък се извършва последованието „Умиване на нозете“, което възпоменава евангелското събитие – извършеното от Господ Иисус Христос умиване нозете на светите апостоли на Тайната вечеря.
Чрез този акт на тях, а и на всички християни се напомня да подражават на своя Господ и по Неговия пример да бъдат смирени, кротки и търпеливи. Да бъдат винаги в помощ на другите, а не да се изтъкват и да мислят, че трябва хората да им служат. Напомня се на всички, че трябва да бъдат добрият Христов пример сред хората.
Последованието беше извършено за втори път във Видин и в него взеха участие свещенослужители от Видинска духовна околия. Умиването на нозете беше едно събитие във Видин, което зарадва християните и ги вдъхнови с особена духовна радост да предстоят пред Бога в храма Господен.
Чинът беше оглавен от архимандрит Поликарп, духовен надзорник на Видинска и Кулска духовни околии. Той припомни на вярващите евангелското събитие и пожела това молитвено последование да се утвърди като традиция във Видинската епархийска църква.
Обикновено в Православната църква този обряд се извършва на Велики четвъртък от архиерей, който измива нозете на 12 свещеници или монаси. Днес обаче той не се извършва навсякъде. В Руската църква беше възобновен през 2009 г., когато патриарх Кирил възроди тази традиция в Московска патриаршия. В Йерусалим чинът се извършва от патриарха на площата на Храма на Възкресение Христово. В Католическата църква обрядът е по-разпространен - извършва се и от обикновени свещеници, а през тази година новият папа Франциск реши да измие краката не на духовни лица, а на затворници.
Самият чин възниква в Йерусалим през VI-VII век и се среща за първи път в грузински превод на древния йерусалимски Лекционарий. Около VIII век е въведен и в Константинопол, където за разлика от Йерусалим първоначално се извършвал не след, а преди литургията на Велики четвъртък, което е отразено и в Типикона на Великата църква, в Студийския устав и др.
