Ученици от ІІ СОУ „Проф. Никола Маринов” в Търговище спечелиха призови места във Втория национален конкурс за православна поезия и проза на тема „Христос Възкресе - радост донесе”. Десислава Борисова Георгиева от VI клас печели второ място със стихотворението си Велик четвъртък, а Петър Каменов Петров от ХІ клас е на трето място със стихотворението си Път.
Резултатите от конкурса излязоха в началото на седмицата. За постиженията на учениците от търговищкото училище ни пише учителката им по литратура Йорданка Филева.
Конкурсът се организира от Община Бургас, Сливенска митрополия, православен храм „Св. Богородица” Бургас, училищно настоятелство към ОДК Бургас, под патронажа на сливенския митрополит Йоаникий. Творбите на всички участници ще бъдат издадени в сборник.
Публикуваме отличените творби на учениците от Търговище:
Път
Петър К. Петров, ХІ б клас
В нощта на святото Христово Възкресение
до храма пътя тихо извървяваме.
Все молим се за нашето спасение,
все търсим връзка с нашия живот.
Във вихъра на празника се спускаме,
трапези слагаме и свещи палим.
А важните неща за нас пропускаме –
в душите си доброто да запазим.
Той учи страдащия да не отминаваме,
да вярваме при изпитания и радост.
Със упование във Него своя път да извървяваме.
любов на ближния, на враговете да даряваме.
Той вярата в сърцата с обич е разпръснал.
Свят празник е - очите греят, тържествуват.
Исус Христос във тоя ден възкръснал!
Великден е! Душите ни ликуват!
Велик четвъртък
Десислава Георгиева, VІ б клас
Във пролетния хубав ден -
Велик четвъртък го наричат,
момиченце решило да си купи
закуската, която най обича.
В сладкарницата шумна влязло
и спряло пред витрината богата.
Оттам примамливо го гледали
и рогчета, и пици, кроасани.
Зачудило се то какво да избере.
Тогава чуло тънък глас на пица:
- Купи от мене! Колко съм красива!
От шунка имам огърлица,
доматената рокля ми отива.
Тогава кроасанът се обадил:
- Шоколад във мене има!
Крале велики са ме яли!
От Франция далечна ида!
„Какво да купя?” – Деси се запита.
Изглеждат вкусни чуждестранните закуски.”
На рафта в ъгъла видя тогава
мълчалива, скромна, сякаш скрита,
прегърнала яйце червено,
да чака козуначената пита.
Момиченцето в нея се загледа,
във плитките и кръста по средата.
Към козунака Деси се обърна:
- Защо мълчиш? Ти толкова си хубав!
Пренесен си от стари времена
и на Спасителя със жертвата те свързват.
Наричат те със много имена:
кравай великденски, богова пита...
Великден вече наближава,
очакван празник за децата.
Ще има чукане с яйца червени
и агне на трапезата богата,
веселие във празничните дни,
и обреди, пренесени от нашите деди.
Ще чакат всички Възкресение Христово,
животът над смъртта ще победи.
Камбани празнични ще призоват -
да чуят всички в храма Божието слово,
с „Христос возкресе!” да се поздравят.
Реши тогава Деси да си купи
най-вкусната, красива пита – козунак,
от цялата витрина най-примамлив,
от пицата и кроасана чак.
На празника велик във къщи
със него всички да зарадва.
Към българското всеки да се връща
традициите български да спазва.
