Започва реставрацията на стенописите в Куриловския манастир "Св. Йоан Рилски". Стъпката е изключително важна, тъй като църквата, паметник на културата, е изографисана от един от най-добрите иконописци у нас – св. Пимен Зографски, каза пред БТА игуменът на обителта йеромонах Нектарий.
Към момента са събрани средства за началото на възстановяването на ценните творби, но не е ясно колко ще са необходими за цялостната реставрация и процесът може да отнеме години, добави той.
Качеството на стенописите в Куриловската църква показва големия професионализъм на зографа. От първия живописен слой, датиращ от 16 век, са оцелели няколко образа на светци и отделни сцени.
Запазена е сцената "Успение Богородично", разположена на традиционното си място – над вратата на западната стена на наоса. Художествените достойнства на стенописите се виждат най-добре в сцената "Избиването на витлеемските младенци".
В нея св. Пимен Зографски е пренебрегнал традиционните изисквания за изобразяване, отразяващи местния колорит на епохата, и е създал по свои лични усещания оригинална творба, коментират специалистите.
Посветеният на св. Йоан Рилски храм и днес съхранява частица от Кръста Господен и от мощите на св. Йоан Рилски и св. Марина. Предположенията за неговото възникване говорят за съществуването на старинна крепост "Белиград" и манастир към нея още от периода на Първото българско царство (681-1018 г.), разрушени при османското нашествие.
В края на 16 век, когато в Софийско прониква силното атонско влияние, се появява новият тип малки църкви, пригодени за духовен живот в условия на турско владичество. Подобна е и църквата в Курило.
Както свидетелства надписът, стоял някога над вратата на наоса, църквата е била издигната през 1593 г. с дарения на жителите от селата Доброславци, Кумарица и Требич. Малко след това, през 1596 г., наосът е покрит със стенописи. Вероятно възникването на новия манастир е организирано и отчасти свързано с известния български живописец преп. Пимен, монах от Зографския манастир на Атон.
