Най-четените публикации в Двери за изминалата година са свързани с дълбоката криза на Църквата, породена от превръщането на православието в основа на новата тоталитарна идеология в Русия. Благославянето на войната от страна на Московска патриаршия неминуемо разтърси цялата Православна църква и отприщи дълбоки процеси във всички православни общности по света. Затова не е изненада, че най-четените материали през годината поставят въпроси за характера на тази криза и нейните прояви в различните области на църковния живот.

„За идеологията на „Руския свят“ като лъжеучение“ на Богословската академия във Волос е най-четената статия през годината. След нея следват „Украинската църква на Московска патриаршия: Как настроихме против себе си украинското общество“ на украинския клирик архим. Серафим (Панкратов) и „В Твое име ще излъжем, че е в Твое име“ на руския философ Михаил Епщейн.

Тържествата по случай сто и двадесетата годишнина от освещаването на храм-паметника „Рождество Христово“ в гр. Шипка, които се проведоха в Казанлък и Стара Загора, преминаха под знака на присъствието на руската посланичка у нас Е. Митрофанова и бяха широко отразени в руските държавни медии като голям успех на руската дипломация в една „неприятелска европейска държава“. Решението на организаторите от църковна страна да отличат Митрофанова, макар и не с орден, а с „плакет за заслуги“, предизвика и силни антицърковни настроения в българските медии, които го оцениха като опит на БПЦ да реабилитира посланичката.

Руското посолство у нас го характеризира на своята страница като „централното духовно събитие в нашия двустранен дневен ред през 2022 г.“.

„Руската и Българската православни църкви вярват и обичат един Бог, Който се нарича Христос, и ние заедно отбелязваме славната дата на освещаването на храма“, е заявил Старозагорският митрополит Киприан пред кореспондент на ТАСС след неделната литургия. Руската държавна агенция подробно съобщава новината за участието на посланик Е. Митрофанова в „грандиозните тържества“ по случай 120-годишнината от освещаването на храм-паметника в Шипка.

Казано накратко: в сряда и петък на седмицата след Петдесетница не се пости. Заради величието на празника Петдесетница, когато над Христовите апостоли е слязъл Светият Дух и ги е направил огнени, мъдри и безстрашни проповедници на Този, Който е „пътят и истината, и животът“ (Иоан 14:6), св. Църква е разпоредила по изключение да не се пости в тази седмица. Това се дължи и на започващия след Неделята на всички светци Петров пост.

Указанието за отменянето на поста в тези два седмични дни винаги се отбелязва у нас (и в други поместни църкви, разбира се) в църковния календар, който обаче през тази година не го посочва. Затова читателите ни основателно питат защо е направена тази промяна в църковната традиция.

Ние не можем да кажем защо е станала промяна и го отдаваме на някакво недоглеждане. И се молим Бог да зачете усърдието на християните, които се стремят да спазват точно църковните разпоредби. Защото, както казва св. Викентий Лерински, ние трябва да се придържаме към онова, което винаги, навсякъде и от всички се вярва и спазва.

Публикуваме различни реакции и мнения на духовници и богослови относно случващото се в Украйна.

Ставрофорен иконом Стефан Стефанов, свещеник в храм „Св. Николай“, Русе:

„Всеки се моли, както разбира и както желае. Някои се молят дори на баба Марта. Насила хубост и молитва не става. По-сложно е с враговете, заради думите на Христос: „Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“ (Мат. 5:44).

Понятието „враг“ е тълкувано безброй пъти в различни аспекти: лични врагове, врагове на Църквата, на вярата, на държавата и пр.

Стиховни стихири на вечерната

Кири́ллу после́дуя, просвети́телю Слове́нскому,/ Богому́дре Кли́менте,/ и Мефо́дию святи́телю по стопа́м ше́ствуя,/ я́коже скрижа́ль доброде́тели,/ житие́ их проо́бразно сотвори́л еси́./ Нау́ма же име́я,/ сосу́да Ду́ха, сподви́жника/ в труде́х равноапо́стольных,/ и весь лик честны́х учени́к,/ Бо́лгар утверди́л еси́/ в ве́ре чи́стей Христа́ Бо́га на́шего,/ Его́же со дерзнове́нием моли́ о душа́х на́ших.

Последвал си Кирил, славянския просветител, и си ходил по стъпките на светителя Методий, богомъдри Клименте, взел си техния живот за образец като скрижали на добродетелта; ти имаше Наум, съсъда на Духа, за сподвижник в равноапостолските трудове и цял събор от добри ученици, за да утвърдиш българите в чистата вяра в Христос, нашия Бог, Когото с дръзновение моли за нашите души.