Публикации в официални сайтове на БПЦ клеймят православните архиереи, участвали на събора в Крит (+таблици)

Ако пък смятат, че “този текст е много хубав, понеже ни защитава срещу онези, които ни плюят”, без да поемат отговорност за съдържанието му и за последиците от тези твърдения, то тогава те проявяват пастирска безотговорност, която не съответства нито на възрастта им, нито на сана им. Тази позиция подобава на младенци, които искат винаги да ги хвалят и никой да не ги критикува, защото и без това не отговарят за постъпките си.

За съжаление българските архиереи продължават да се плъзгат по наклонената плоскост, по която ги подхлъзнаха противниците на събора – както тези у нас, така и чуждите. Познавайки начина на вземане на решения в българския Св. Синод, можем със сигурност да твърдим, че нашите архиереи не са си давали сметка, докъде ще ги доведе решението да не отидат на събора. Ако продължават да упорстват в тази линия на поведение и да пребивават в самоизолация, за да оправдаят решението си, те неминуемо ще стигнат, а и вече стигат до крайности, за които на 1 юни не са и подозирали. Включително и митрополит Гавриил, който за добро или за лошо сега застава като авангард на антисъборната партия в Синода.

Вселенският патриарх и ръководената от него Патриаршия без съмнение страда от болестите на съвременния църковен живот. Но многовековният опит на църковното предание, съхраняван в Константинополската патриаршия, е особено категоричен по отношение на процесите, довеждащи до изпадане в схизма или ерес. И този опит беше изразен много точно от патриарх Вартоломей в началото на Събора: Самоизолацията неминуемо води до изпадане в ерес.

И е добре нашите синодални старци да не се доверяват безкритично на патетиката на неофити като Велислава Дърева, която с насмешка говори за пълната несъстоятелност на идеята “41 725 000 да обявят схизма на 190 милиона”. Наистина, тази идея е несъстоятелна, но не по силата на болшевишката логика, а защото в Църквата никой не гони никого, но разколникът или еретикът прави първата крачка към отделянето и винаги "намира" аргументи за това. Колкото по-страстен и егоцентричен е поелият по пътя на отделянето от църковното тяло, толкова повече аргументи привежда. До момента, в който те изкристализират в доктрина, която вече го извежда в схизма или ерес. А Църквата със свой акт единствено констатира този факт.

След като българските архиереи допуснаха Ловчанският митрополит да се наложи и да публикува статията на емоционалната журналистка на официалния сайт на Българска патриаршия, то те трябва да си дават сметка какво означава това. А именно, че статията "“Критска пролет" за Православието", заедно с други статии и интервюта, публикувани на сайта на Ловчанска митрополия, залагат фундамента на една идеология, която закономерно води БПЦ към самоизолация и схизма - при това без никой да я гони или обявява за такава.

Нека видим какви са опорните точки на тази нова доктрина, които могат да бъдат обобщени в три групи - откровени и сериозни лъжи, безотговорни обиди към уважавани предстоятели и йерарси на каноничните православни Църкви, и манипулации на общественото мнение. Всички те, за съжаление, са изградени на принципа "Нападението е най-добрата защита", а за да бъде нападението толкова злостно, то явно необходимостта от защита е много голяма (Църквата нарича това изобличение на съвестта). И така, ето основните лъжи за провелия се Събор, чиято цел е да създадат силно негативно отношение към неговите участници, които не са имали "смелостта" да не отидат на Събора както българите:

Таблица 1: Най-разпространяваните лъжи относно Събора

Лъжа:	Истината:
„Регламентът блокира всяка дискусия, участниците в събора трябва да мълчат и да одобряват“.	Регламентът позволи провеждането на изненадващи за всички интензивни дискусии, в които са се включили всички присъстващи предстоятели и десетки епископи. Някои от тях са се изказвали неколкократно и продължително, наистина злоупотребявайки със свободата за изказване, давана от регламента. Дори представителят на Света гора на събора, игуменът на манастира Ставроникита, е имал възможност да се включи в дискусиите, въпреки че правилникът не му го е позволявал.
„Редактирането на текстове е изключено“.	В текстовете са внесени *десетки промени* от *стотиците предложени* и разгледани първо от специалната комисия по поправките, а после гласувани и на Събора. Интересно е, че най-активен в предложенията за промени е бил Сръбският епископ Ириней Бачки, който беше основният противник на участието на Сръбската църква в събора, но в крайна сметка се е превърнал в един от най-активните негови участници.
„Консенсусът е невъзможен“	Всички променени документи са *приети с консенсус* от десетте присъстващи на Събора Православни църкви.
„Съгласието с Фенер е задължително“.	Много фундаментални предложения за промени в текстовете на документите, направени от патриарх Вартоломей, *са били отхвърлени от събора*. Например: Съборът не е приел предложението на патриарх Вартоломей да бъде изрично осъден отново етнофилетизмът като ерес. Против е бил Румънският патриарх Даниил. Не е било прието и предложението да се разреши втори брак на овдовели свещеници и др.
„Св. Синод не се повлия за решението си от Москва, а напротив - Москва се повлия от българското решение“.	Митрополити от БПЦ *признават* в свои интервюта, че писмото на Московския патриарх Кирил до патриарх Вартоломей и другите църкви е предшествало и е повлияло на решението на Св. Синод на БПЦ да не участва в събора. Това писмо *беше укрито от руските медии* и не стана известно на руските християни. Официалната пропаганда изтъкна "съобразяване с позицията на българите". Дори такъв енергичен критик на "гръцкия събор" като дякон Андрей Кураев е достатъчно откровен, за да каже в интервю за руски вестник: "Беше обявено, че не отиваме в знак на солидарност с българите. Назованата причина е дребна и смешна...". И така, решенията за неучастие в събора в последния момент бяха извършени с *ясното намерение да провалят неговото провеждане в Крит.* Причините за това предстои да се изяснят. Но публичното отричане на този факт само по себе си е лукаво и не може да бъде основа на една православна позиция. Замяната на истината с други доводи ги прави да звучат неубедително.
„Равноправността на сестрите-църкви е подменена с диктат“.	Всички участници, дори най-критичните към Вселенска патриаршия, подчертават изключително толерантното ръководство на Събора от страна на председателя. Нито един епископ не е бил лишен от право да се изкаже или да направи предложения.
Българската атисъборна позиция се легитимира от становищата на Света гора, митрополити на Кипърска и на Гръцка православна църква като Лимасолски Атанасий и Навпактски Йеротей (Влахос) и др.	Всички известни в България авторитети, чиито текстове със забележки към предсъборните документи бяха преведени на български език като Лимасолския митр. Атанасий, Навпактският митр. Йеротей (Влахос), Свещеният Кинотис на Света гора, *взеха участие в събора, а не го бойкотираха*. Те внесоха своя принос в съборните дискусии и общуването между епископите. (и само между другото: известните гръцки богослови станаха популярни у нас заради мисионерското и безкористно дело на сътрудниците на Двери през последните десет години)
Съборът е „отстъпление от догматите, каноните и Свещеното Предание“.	Това е *много сериозно обвинение в ерес, което нито една поместна църква няма да изрази, но то стои формулирано на официалния сайт на Българската патриаршия.* Това означава, че българските архиереи не могат да съслужат с клирици от всички тези 10 църкви, участвали в събора. А по същността си това граничи с хула срещу Св. Дух, тъй като според Църквата в единомислието на епископите, особено когато е толкова изстрадано, се проявява действието на Св. Дух. Съборът не е формулирал нито една ерес, не е обявил обединение с римокатолици или други неправославни църкви, не е нарушил или променил нито един от древните канони. Следователно яростното отричане на събора е плод на антицърковен дух, обособяване и маргинализация.
Съборът е заговор срещу независимите и равнопоставени православни църкви, един антиправославен Майдан	Епископите, участници в събора, решиха, че за Православната църква е добре да възстанови общението между всички православни епископи, както подобава на една Църква – чрез *свикването на редовни всеправославни събори,* без да уточнят точното време, което ще бъде предмет на обсъждане. Да твърдиш, че събирането на всички епископи на събор е заговор срещу техните църкви, означава да *отричаш цялата църковна история,* започвайки от новозаветната книга "Деяния апостолски". Ако светите Отци от вселенските и поместните събори мислеха, че участват в “заговор срещу своите независими и равнопоставени православни Църкви”, дали днес страстните апологети на “антисъборното православие” щяха да има какво да цитират и с чие наследство незаслужено да се пъчат?

Обиди към Събора и епископите-участници:

„Антисъбор“ (думата е заимствана от сайтовете на руски зилоти-разколници); „патриарсите и епископите са масовка и декор“; “нещо средно между конгрес, конференция, съвещание, коктейл, фотосесия и селфи на Вартоломей”, а "съборността мръзне в хладилника, между бутилките с бялото вино" (?!).

Манипулации, които целят да накарат хората да се страхуват и да отричат Събора на Православната църква в Крит

Таблица 2: Таблица на манипулациите относно събора

Манипулации:	Факти:
„Съборът е делегитимиран и обезсмислен; неговите решения няма да бъдат общоправославни, и никой не може да принуди никоя църква (участваща или не) да спазва такива решения“. „Съборът е изначално подменен“.	Съборът не е загубил всеправославния си характер, защото в него бяха призовани за участие абсолютно всички Поместни православни църкви, дори и Чешко-Словашката църква получи легитимност за своето ръководство от Вселенския патриарх, за да може да участва (между другото, по българско искане!). Нито една Църква не е била предварително изключена. Всички църкви са *участвали в неговата 50-годишна подготовка* и са *подписали* всички предсъборни документи. Митрополитите на БПЦ, взели участие в предсъборните съвещения през последните години, са: Варненският и Великопреславски Кирил, Русенският Неофит, Ловчанският Гавриил, Варненският и Великопреславски Йоан и Неврокопският Серафим. При участието си са подписвали решенията, взети на общоправославните заседания. По един парадоксален начин в обсъждането на документа за Отношенията на Православната църква с християнския свят е участвал Ловчанският митрополит Гавриил през октомври 2014 г., като представител на БПЦ в предсъборните съвещания (тук). Организаторите на събора направиха всичко възможно, за да съберат епископите на Православната църква и изпълняваха всички нововъзникнали претенции, вкл. за разположението на масите в залата. Сумата за участие на БПЦ беше специално намалена от 120 000 евро на 23 000. Вселенският патриарх изпрати още два пъти покани на неявилите се предстоятели, за да вземат участие, ако не в работата на събора, то поне в общите богослужения. Всичко това свидетелства, че ако всеправославен дух липсва, то очевидно това е у Църквите, бойкотирали събора, а не при тези, които са изпълнили епископските си задължения и отидоха в Крит.
Св. Синод и най-вече Ловчанският митрополит (според публикациите в официалния сайт на митрополията) следват примера на св. Марк Ефески, на който се дължи неуспехът на Фераро-Флорентинската уния през 15 в.	1. Примерът на св. Марк Ефески е пълна противоположност и изобличение на българската позиция. Ако св. Марк Ефески, който е любим исторически персонаж на абсолютно всички (sic!) православни разколници и еретици ("защото само един остана верен на истината, също като мен!"), беше решил да се запази “чист” от еретиците и беше бойкотирал Фераро-Флорентинския събор, сега църковната история сигурно би била различна. Здравата основа на неговото решение е епископската отговорност. Какво щастие за Православието, че светителят не е имал съветници, които да му казват: "Бъди мъж! Остани си у дома!" 2. Св. Марк отива на събора, защото всеки епископ, призован на Събор, е длъжен да отиде. Докато нашите бягат от своята отговорност и нарушават 40-о правило на Лаодикийския събор. 3. Св. Марк отива на събора във Ферара с отворено сърце, доброномерен, положително настроен към идеята за съединение на двете църкви, готов за диалог, а не зилотски, не предубеден. В този смисъл неговата позиция е антипод на поведението на противниците на Събора, които *изначално са убедени в неговата неправота и търсят потвърждения за своя избор. Православното аскетично предание изобличава такъв подход към проблемите, тъй като в неговата основа лежи егоизъм*.
„Вартоломей – източен папа“	Зад този израз се крие последователната политика на Вселенската патриаршия да разшири своите правомощия в православния свят, но това *няма нищо общо с богословската идея* за Римския епископ като наследник на св. апостол Петър. За всички православни богослови е ясно, че папската идея е неприложима в православния свят, защото е чужда на православното богословие за Църквата, на принципа на съборността и свещените канони не допускат еднолично управление на един епископ, независимо кой е той. Внушението, че Константинополският патриарх може да получи власт, подобна на Римския папа, е популистко* и безпочвено.*
Война срещу Православието и Русия заедно	Подобни амбиции за разширяване на своята реална власт в православния свят има и Руският патриарх Кирил, чиято Църква в момента се ползва с изключителната подкрепа на Руската държава. На формално равнище патр. Кирил обосновава тези претенции с голямата численост на своето паство, въпреки че по статистика практикуващите (с различна редовност) и осъзнати християни в Русия са не повече от 10% от населението в страната, а атеизмът и досега продължава да е преобладаващият мироглед в пост-съветска Русия (както, между впрочем, и у нас). По-голямата част от паството на Московска патриаршия живее в Украйна, а в момента само 21% от украинците идентифицират себе си с каноничната Украинска църква, която е част от Московска патриаршия. Именно политическата идеология да се сложи знак на равенство между т. нар. "Руский мир" и Православието се явява в момента най-голямата съблазън пред християните в Украйна и тласка все повече от тях в редиците на неканоничните православни църкви в страната или дори при униатите (вече повече от 4 милиона). На неформално равнище тези претенции се подкрепят от финансовата мощ на Руската църква и от силата на светската власт, която я превърна в част от своята държавна идеология. Опорна точка на тази идеология е именно идеята за тъждественост между православието като вяра и Русия и нейната политика, които са подложени на гонения от страна на враждебните сили на злото в целия свят.
Няма разлика межу етнофилетизъм и патриотизъм, осъждането на етнофилетизма през 1872 г. е "беснеене".	Този патриотичен лозунг в духа на марксистката атеистична историография е бил чужд на българските архиереи от периода на схизмата - 1872 до 1945 г. Българските архиереи са страдали от тази изолация, от трагичното раздвоение между националните идеали и църковния живот. Опростенческото "добрите български патриоти срещу лукавите гръцки националисти" е запазено клише за атеистичната мисъл, към която, за съжаление, е причастен българският народ. За пастирите на Христовата Църква в България почти вековното пребиваване на българите в схизма обаче е трагедия, *а не повод за национална гордост.* Етнофилетизмът е действително еклезиологична ерес, която днес вреди много на Църквата и е крайно опасно (и за пореден път безотговорно) българският епископат да застава зад нея и да я представя пред народа като повод за българска гордост.

Всички тези публикации, изнесени на сайта на Българска патриаршия и на официалните сайтове на митрополии, имат претенциите за официална позиция на Св. Синод. Проблемът излиза вече извън рамките на журналистическата етика и медийната политика на БПЦ, а става пастирски проблем. Това е посланието, което Св. Синод изпраща до своите чеда: "Всички грешат, само ние сме прави!" И по този начин радикализира неукрепналите във вярата и внася сериозно разделение между християните в България. Дали това е поведението на добрия пастир, който се отнася с отговорност към служението си и с любов към паството?

Нека всички се молим Бог да вразумява българските пастири за тяхно и наше спасение!