Помен за цар Борис Трети Обединител

Той не беше от български произход, но по законите на тогавашната международна политика и с гласа на български народ и неговите избраници Борис Климент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски беше български владетел, продължител на царската власт в нашето Отечество след повече от 600 години. И управлява свободна България до 1943 г., когато беше отбелязана и 650-годишнината от заробването ѝ от османските турци. Тогава беше паднала България. Преди 73 години падна символът и осъществителят на българската държавна власт, царят, когото заслужено бяха нарекли цар Обединител. Това днес не е политкоректно да се помни.

Това беше началото на края. Едва ли хората у нас са подозирали какво идва. Левите политически сили са таели надежда за „съветска власт“ в България. Други сигурно са се тешели с мисълта за власт в съюз с Хитлерова Германия. А народът с присъщаща му мъдрост си е повтарял наум Алековото виждане за маскарите. И без да се вслушват в практическата мъдрост на бай Ганя: „Маскари са до един!... Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!“, значителна част от народа ни се опълчили срещу новия ръжен, новата чума на века – комунизма. Сред тях и доста духовници. Сетнините всички ги знаем.

В наши дни за цар Борис Трети могат да се прочетат всякакви неща. Кой колко е честен, когато ги пише или ги говори тези неща, си е отделна работа. Човешката злоба се опитва да бъде по-силна от смъртта, затова извадиха и унищожиха дори тленните останки на българския владетел. Но гробът му оцеля там, във Великата Рилска пустиня. Там сега се пази в стъкленица и сърцето на царя, което също оцеля. Ще се съхранява в поколенията на българите и паметта за големия български Владетел, чиито думи Винаги с Германия, никога срещу Русия днешните ни политици удобно използват. Понякога.