Всички сме ходили на опела и погребения. И е прието да изразим уважението и почитта си към отишлия си от нас покойник с китка цветя, както и с думи на съчувствие и утеха към роднините и близките на покойника – мъж или жена.
Тази традиция е по-различна по села и малки градове, особено когато се „прощаваме“ с покойника още в дома му. А и там обикновено хората носят цветя от дворната градина. Но аз тук говоря за градските опела и погребения – в храма и на гробищата. При многолюдно присъствие се събират огромни купища цветя, които после биват слагани над пресния гроб. Понякога има и венци. Независимо от това, дали после някои чужди хора не отиват на гроба, за да „рециклират“ повечето от цветята, става дума наистина за много средства, които се влагат на малки части от всеки един присъстващ на опелото или погребението за закупуването на цветята и венците. За всеки един човек поотделно, който отива по такъв повод, парите не са много, още повече че всеки купува цветя според „джоба“ си – за 2, 5, 10 или повече лева. Но събрани това са значителни суми.
Никога не се бях замислял за паричните измерения на този добър обичай. Но при последното си посещение в една селска енория в Кипър свещеникът се похвали с построения нов храм с дом за неделно училище и благотворителни прояви. Изразих учудването си, как е могъл да събере толкова средства. „Естествено, от дарения, – каза той. – Но напоследък прилагам и една друга практика. Казах на енориашите си: трябват ни средства за строежа, а те трудно се намират. Предлагам отсега да започнем един нов почин: при опела, кръщения и венчания няма да купувате и да носите цветя. Донесете сумата, която ще дадете за цветя, в пари при касиера на храма“.
Бях много изненадан от тази инициатива. И с леко недоверие попитах отеца: „Проработи ли идеята?“. Свещеникът чистосърдечно се усмихна: „И аз не бях сигурен, дали ще проработи, но наистина – при последното погребение, когато дойдоха почти всички от селото да изпратят покойника, се събраха почти 3500 евро!“.
Всеки от вас, драги читатели, може да каже: ама това все пак е Кипър, който е с по-висок стандарт от Гърция; ама това село сигурно е много голямо; ама това са много пари и у нас това никога не може да стане.
Истината е, че починът не е съвсем нов. Истина е също, че днес, 23 август, заедно със съобщението за смъртта и предстоящото опело на телевизионния журналист Димитър Костов Цонев в столичния храм „Св. Седмочисленици“ беше огласен призивът на близките му: да не се носят цветя, а парите за цветята хората – ако желаят – да дарят за благотворителна фондация на името на новопреставилия се Димитър Цонев. Така си припомних и онзи случай със селската енория на остров Кипър.
Сега инициативата не я поема Църквата, съответно енорията, а близките на покойника. Утре може да подходят по същия начин и настоятелите на дадена енория начело със свещеника си. Заслужава си да се замислим над тази идея. И ако я преценим като разумна и успешна, защо да не я приложим?
Бог да прости Димитър Цонев!
