Днес е голям празник – Успение на Пресвета Богородица. Всички православни християни с любов и надежда на Божията милост отпразнуваха Голяма Богородица. Всички, които не са в старостилна прелест и които... имат свещеник в своя енорийски храм или населено място. А такъв нямат повече от 3/4 от православните храмове у нас. Затова храмовете или не се отварят, или и да се отворят, няма кой да отслужи света литургия в тях. Защото свещеници катастрофално не достигат. Няма да се спираме на черния хумор на наши църковници, че ако от утре БПЦ се сдобие с всичките четири хиляди (4000) свещеника, от които православният български народ у нас и в чужбина (съотношението там също е поне 4 към 1, както срамежливо признават и компетентните ни власти, но това е друга тема) има нужда, мигновено БПЦ ще трябва да фалира, защото няма никаква възможност да им плаща заплати.
Ще се спрем само на факта, че докато се стремим да строим по села и градове, поля и върхове храмове и параклиси, ние всъщност сами увеличаваме печалната диспропорция. Пък и нито Самият Спасител, Господ Иисус Христос, нито Неговите апостоли са ни заповядали да строим храмове. Той е казал само това простичкото: „идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал“ (Мат. 28:19-20). Но явно това е по-трудно, отколкото да строим храмове – малки и големи. Проблемът е, че като ги построим, няма кой да влезе в тях, а ако се намерят такива – по-сигурно ще е, че няма да има свещеник да служи в тях. Защото и за децата е ясно, че 1000 (закръглено казано) свещеника не могат да служат в 4000 (закръглено казано) храма. Дори да се впрегнат на празниците и стоте или двестата „градски“ свещеници, които са от категориите „в свободна седмица“, „втори дежурен“, „дежурен на гробищата“, „кръщаващи“ (да, по време на светата литургия!), „четящи молитви“, „помазващи“, „поръсващи“ и тям подобните. И нека да е ясно: свещениците (наистина не толкова много като абсолютно число) от първата до последната категория са в тъкмо тези странни „категории“ със знанието и разрешението (благословението, ако повече ви харесва) на своите епархийски архиереи. Тоест, те не своеволничат. Право си им е.
А че на стотици хиляди християни им е криво, това явно си е проблем на самите християни. Такива две християнки от два различни края на Отечеството ни с болка споделиха с Двери днес, че храмовете им са останали без богослужение. Защо ли? Защото свещениците, обслужващи храмовете в техните села, били в някое от десетината или двайсетината, или трийсетината села, за които „отговарят“. Какво да им кажем на тези християнки? Само изразихме надеждата, че при някой следващ празник ще има богослужба и в техния храм. Защото никой в редколегията ни не е чак толкова лековерен да си помисли, че този въпрос може поне в ония 4-5 процента от случаите да се разреши от тия странни категории на „заети“ свещеници (но незаети със света литургия в празничния или неделния ден).
Ако пък някой си помисли, че вероятно има и други причини за този проблем, ние няма да го разубеждаваме.
