Тази година празнуваме 23-ия юбилей на християнството в България (от 865 г.), което след 5 години (870 г.) получава и своята полусамостойна организация – БПЦ. 23-ти юбилей е, доколкото еврейското понятие юбилей от Стария Завет е празник на 50-ата година.
За този празник трябва да се направи нещо значимо от всеки християнин, от всеки клирик, от всеки държавник. А ние започваме от това, да наградим премиера. Защо? За какви заслуги? Не казвам, че и всички предишни „кавалери” на този орден са го заслужили (особено един чужд премиер-президент), но сега вече май се прекали.
Даването на този орден е своего рода индулгенция: някой е направил нещо значимо, а ние му даваме нещо символно. Само че индулгенциите са давани от папите за конкретни актове в полза на Църквата, включително парични дарения. Не може да се отрече, че Борисов направи някои жестове към Църквата. Последното е отпускането на самолета за Йерусалим на Велика събота. Само че практиката е този самолет да се плаща от отпуснатите за БПЦ средства от държавния бюджет, които разпределя директорът на вероизповеданията, пряко подчинен на премиера. И естествено тези средства вместо да отидат за ремонт на рушащи се църкви, се дават за престижно пътуване на определени митрополити, придружавани от въпросния директор.
Ако търсим и други основания за ордена, трябва да предположим, че вероятно даването на собствеността върху „Св. Александър Невски” от премиера Близнашки не е било без съгласието и на Борисов. А като същий самодържец (от грц. автократор, сиреч император) той се съгласи да се отпуснат и средства на определени храмове през миналите години, но ако проверите, ще видите, че нищо от това, което той прави, не е за „Бог да прости”, от добро сърце просто, а е с определена политическа цел. Лошо няма – той си е политик. Лошото е да го изкарваме заслужил за БПЦ и да му се дава най-високият църковен орден. Щом всичко държи в ръката си, нека да намери смелост и сили да се въведе предметът Религия в българското училище, както е в почти всички европейски страни, по които се равняваме за щяло и нещяло, пък тогава да му дадат и два ордена от Св. Синод; да дадат и на председателя на НС, и на просветния министър, че и на председателя на парламентарната комисия по образование – ордени бол!
Но като работиш в цирка, трябва да знаеш и чалъмите му: захарчето се дава, след като номерът бъде изпълнен, иначе е хабене на ресурс – материален и морален.
