Фалшиви пророчества и държавна политика в документа „Настояще и бъдеще на Руския свят“

На 27 март Всемирният събор на руския народ, оглавяван от патриарх Кирил (Гундяев), се събра в катедралата „Христос Спасител“ в Москва, за да утвърди програмния си документ „Настоящето и бъдещето на руския свят“. Документът започва с раздел, посветен на руската война в Украйна, последван от раздел за руския свят (Руский мир), а след това дава директиви за различни държавни политики – от демографията до икономиката. Своеобразен манифест, документът съчетава апокалиптична реторика с митология, морални призиви и политически решения. Използвайки евфемизма „специална военна операция“ за пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г., документът представя войната като „нов етап от националното освобождение на руския народ“ и заявява: „От духовно-нравствена гледна точка специалната военна операция е Свещена война, в която Русия и нейният народ, защитавайки единното духовно пространство на Свещената Рус, изпълняват мисията на „Удържащия“, като защитават света от настъплението на глобализма и победата на изпадналия в сатанизъм Запад“. Очевидно е, че бомбардирайки украинските градове, Русия участва в свещена война и предотвратява края на света. При положение че залогът е толкова висок, всяко разрушение, независимо колко ужасяващо е, е оправдано; всяко количество насилие е приемливо в борбата на абсолютното добро (т. е. Русия) срещу сатанинското зло (т. е. Запада).

XXV Всеруски народен събор, който се проведе преди няколко дни в храма „Христос Спасител“ под председателството на Московския патриарх Кирил, прие важен документ, озаглавен „Настоящето и бъдещето на Руския свят“. Указът, който беше гласуван единодушно от присъстващите делегати и над петдесет митрополити, шокира с нескрита агресия и милитаризация на църквата.

В документа се казва, че в момента Русия води „свещена война“. Тя е „освободителна в земите на югозападна Русия“ – отрича се съществуването на държава Украйна. Няма украинска нация. Предвижда се след края на „свещената война“ територията на Украйна да остане „изцяло в зоната на влияние на Русия“. Руската държава е обявена за „катехона“ от Откровението, който спира идването на антихриста. Това оправдава всички нейни действия в защита на „руския свят“, който е единствено богоугоден. „Руският свят“ няма конкретни граници.

Документът е публикуван на официалния сайт на Московска патриаршия. На практика той има характер на официална доктрина, обвързваща Руската църква.

В памет на патриарх Неофит

През изминалата седмица станахме свидетели на един парадокс, който, убеден съм, почти всички усетихме. Този парадокс обаче не бива да остане просто усетен, тъй като трябва да се усвои като урок (най-вече от онези, на които всъщност бе тайнствено преподаден).

Защото дайте си сметка: към 12 март (вторник) възмущението на църковния народ у нас достигна критични размери. За първи път пред Синодалната палата, за да го демонстрират, се събраха не просто десетките засегнати от неблагообразията около избора на нов Сливенски митрополит свещеници и миряни от тази епархия, но стотици – видях ги с очите си – възмутени от прозрачно-властолюбивите „игри“ с т. нар. „синодална наредба“. Наредбата, отнемаща правото, записано в устава на БПЦ, на свещеници и миряни да избират за в бъдеще своите духовни предстоятели и концентрираща го в ръцете на дузината митрополити с абсолютно неприкритата цел да улеснят борбите си за власт. Борби между станалите очевидни за целия църковен народ „партии“ на този и на онзи, очакващи с все по нервно нетърпение (предизвестената от месеци) кончина на патриарх Неофит, за чието изцеление междувременно се молеха на всяка литургия. Тази преминала почти всички граници на приличието подготовка за предстоящия сблъсък за бялото патриаршеско було буквално капсулира синодалните архиереи в корпорацията им, отчужди ги до степен дори вече да не усещат това, от всички онези, на които би следвало да са духовни предстоятели – отци (т. е. бащи). На 12 март, вторник, това тяхно мотивирано от борбата за власт отчуждаване от църковния народ доведе до ответно, безпрецедентно (усетих го абсолютно ясно) отчуждаване и на църковния народ от архиереите му. Избиващата буквално на повърхността жажда за власт, от която – всички си даваха сметка за това – бяха мотивирани и касирането на избора в Сливенска епархия (защото бе много важно „чий“ кандидат ще я оглави), и приемането на злополучната „наредба“ – бе на път да породи не административен, но дълбинен духовен разкол в църковното ни тяло.[1]

Варненски и Великопреславски митрополит Йоан за процедурата на избора на нов Сливенскии митрополит

- Ваше Високопреосвещенство, на 18 февруари ще се състои изборът на двамата достоизбираеми епископи, от които Св. Синод ще избере Сливенски митрополит. Какво казва Уставът на БПЦ-БП и как ще протече изборът в този ден?

- След като Сливенският епархийски съвет даде сведението за блажената кончина на приснопаметния Сливенски митрополит Йоаникий, Св. Синод на БПЦ-БП на 10.1.2024 г. взе решение, съгласно което поехме отговорността и задължението за наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол. След това трябваше да се осъществи нещо съществено и важно – да изпратим с достойнство, заедно с братята членове на Св. Синод, Негово Високопреосвещенство митрополит Йоаникий в последния му път.

Първата стъпка, която се извърши след опелото и погребението, беше заседание на Сливенския епархийския съвет. За да разгледаме всичко и да видим представителността, от една страна, и легитимността на избраните по-рано, през 2022 г., епархийски избиратели, които съответно са четиридесет и двама на брой от седем духовни околии. Новият Сливенски митрополит ще бъде седми по ред от новата църковна история на светата ни Църква, имам предвид от 1873 г., когато е основана Сливенска епархия. Първият Сливенски митрополит е Серафим, а след него са митрополитите Гервасий, Иларион, Евлогий, Никодим и Йоаникий.

В Суджуна, община Абаши, в Западна Грузия, има църква на името на св. Георги, построена през 19 в. В долната част на западната стена на храма близо до вратата е изобразен адът. Тази сцена е илюстрация на Апокалипсиса, описан от св. апостол Йоан Богослов. Ако се вгледате по-внимателно в стенописите в църквата в Суджуна, вероятно ще се изненадате. Сред различните грешници, погълнати от пламъците на ада, ясно се вижда изображението и на основателя на Съветския съюз Владимир Ленин.

За разлика от образа на Ленин, лицата на други грешници не са свързани с конкретни личности. Те или представляват някакъв грях в този стенопис, или ни показват, че всеки може да отиде в ада, независимо от социалния статус, било то цар и царица, епископ или други.

Това е един от църковните стенописи, изобразяващи съветски лидери, който стана известен, след като през януари изображението на Йосиф Сталин в катедралата в Тбилиси предизвика общественото недоволство. То беше залято с боя от активист, а впоследствие беше премахнато.