Мобилно меню

4.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (54 Votes)

/image 5466299 407След концертите на телевизия „Планета“ преди години и поставянето на паметника с изцъклените светещи очи на цар Самуил бях спокоен, че нищо по-кичозно няма да видим пред катедралния храм „Св. Александър Невски“. Е, сгреших. За потрес на вярващите и радост на любителите на зрелища - миг след Възкресение Христово всички станахме свидетели на една огромна нелепица. Войници от представителната гвардейска част на Българската армия отдаваха чест на мъждукащи свещички, а наред с камбанния звън за прослава на Възкресението на нашия Спасител Господ Иисус Христос небето бе осветено от радостна заря под акомпанимента на представителния гвардейски духов оркестър, изпълняващ „Тих бял Дунав“. Атмосферата бе досущ като тържествените зари-проверки на Деня на независимостта, на Съединението, обесването на Левски и Деня на Ботев. Оставаше да чуем и нечий тържествено-гробовен глас „Исус Христос и хилядите знайни и незнайни светии, дали живота си за неговото дело“ и посмешището да стане пълно.

Всъщност скандал със заря-проверка се очакваше, но по друг повод. Преди няколко месеца, когато се подготвяше честването на 140-годишнината от Априлското въстание, пловдивският митрополит дядо Николай се възмути и в отворено писмо настоя да няма заря на 1 май, когато е и Великден. Той имаше основания и ги защити.

„Зарята-проверка по същество представлява помен в светски вариант, както изобщо отбелязването на смъртта. Защото Иисус Христос дойде, за да я победи, и я победи!“ - написа Николай. Разбраха се с кмета на Панагюрище и всичко кротна.

И какво се оказва сега? Оказва се, че тази светска пукотевица не пречи на Българската православна църква, стига тя да си я поръча. Убеден съм, че ако Христос беше видял какво се случва на площад „Александър Невски“, щеше да литне към Голгота да си търси кръста, за да се разпне отново.

Присъствието на войници на най-важния църковен празник е най-малкото неуместно. В евангелието на Йоан пише: „Исус беше подиграван от войниците, те Го облякоха в морава мантия и Му сложиха корона от тръни (Йоан 19:1-3)“. След това са го ръчкали с копия, докато носи кръста към Голгота в болка и страдание. Ако сте забелязали, в иконите на Христос присъства или копие, забито в ребрата, или поне раната от копието. Дело на римски гвардеец.

Що ще представителната ни част пред храма? Националната гвардейска част участва при провеждане на представителни и протоколни мероприятия с национално и държавно значение, в които участват президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, министърът на отбраната и началникът на отбраната, пише в правилника на частта. В него точно е казано в какви официални церемонии участва. Големите религиозни празници (с изключение на Архангелова задушница, но без заря-проверка) отсъстват от този член 24 на правилника. Има и защо.

Тържеството е в душата и сърцето. Поради тази причина на Великден не се играят хора, а миряните се поздравяват с „Христос воскресе“ и носят пламъка от храма у дома. Възкресението не е призив за кръстоносен поход и няма какво да прави армията там. Религиите нямат място в армията също така.

В България има достатъчно на брой вероизповедания, нищо че православието е доминиращо. Не може на когото му хрумне да си поръчва гвардейци, така както се поръчват фолкаджийки. Някак си не върви гвардейци да изпращат поклонници към Мека, например.

Още по-срамното е, че БПЦ отрича да е склонявала гвардията към участие в този панаир. Все още не е ясно кой с кого се е уговарял и при какви условия, но прозира отново одиозната фигура на архимандрит Дионисий, нашумял преди години с т. нар. архонтска афера.

В този назряващ скандал грях има и светската власт, но по-големият срам е за църквата, защото няма въвеждане във вярата с телевизионен рейтинг, а Библията не е жълта преса, макар да се разказва за чудеса.

Снимка: Гвардейци носят св. Плащеница на Разпети петък.

Булфото


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wxxdw 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum