Ликувай, народе Божий! Свето-Сливенска епархия има нов протойерей! И той е.. Неговото име е… протойереееей Божидааар Главееев!
Сега сериозно. Съжалявам, че за втори пореден ден ще правя коментар по повод събития в БПЦ, но някои неща няма как да бъдат подминати. Отличаването с църковна офикия на даден свещенослужител предполага някакви негови заслуги на духовното поприще, било то като енорийска или мисионерска дейност. Редно е да попитаме какво стои зад това решение на дядо Йоаникий? Не се сещаме за нищо друго, с което да е „блеснал“ о. Божидар освен с поддръжката на бълващия духовно зловоние зилотски сайт budiveren.com.
В концепцията на сайта е залегнало като основен постулат защитата на православието от модернистични и икуменически учения и нововъведения, както и ревностна апологетика на стария богослужебен юлиански календар (който няма как да е „светоотечески“, защото е измислен от езичник). Аз лично също смятам, че въвеждането на поправения юлиански календар е грешка най-малко от гледна точка на църковната политика, защото в крайна сметка това е послужило като повод за съблазън на маса народ и е довело до раздори и разколи. Все пак въпросът за календара няма как да е фундаментален нито от канонична, нито от догматична гледна точка, ако беше обратното нямаше поместните православните църкви, макар и служещи по различни календари, да са в евхаристийно общение помежду си.
Предлагам да оставим настрани в този коментар и въпроса за „модернистичните“ богословски тенденции, на които отец Божидар е върл противник. Достатъчно се е писало по тази тема и в други уважавани български православни сайтове. Знаем, че отчето не се е отличавал никога с блестящ богословски ум – факт, към който трябва да подходим по-скоро снизходително, отколкото осъдително.
Нещото, което обаче няма как да подминем е, че в „ревността си не по разум“, отец Божидар в свои писания, а и в творенията на други автори, които качва, отива твърде далече. Отива твърде далече в това да сипе хули и откровени клевети по уважавани авторитети, канонизирани за светци от Православната църква. Личности, засвидетелствани от благодатта на Светия Дух, че са избрани Божии угодници и които с житието си са прославили Христа Иисуса в този свят. Ще приложим няколко цитата от неговия сайт, с които смятаме да потвърдим тезата си, че вместо да получи порицание, този свещеник е отличен с църковна награда.
Преценете сами.
Според отец Божидар благодатните старци Филотей Зервакос и Паисий Светогорец (канонизиран за светец съвсем наскоро) са претърпяли „духовен крах“ като са пожелали да застанат за запазване целостта на Църквата при календарните спорове. Ще приложим и цитат:
“В тази съвсем не проста обстановка някои духовници, радващи се на всеобщо уважение, претърпяват духовен крах. Заели първоначално позиция на твърди противници на реформата, виждайки, че протестите не се увенчават с успех, а разколническото движение „преуспява”, те преживяват духовна деформация и в желанието си да се погрижат за целостта на Църквата, на практика се измятат и се превръщат в защитници на реформите.
Такъв обрат е налице при о. Филотей Зервакос (първоначално противник на календарната реформа, после употребяващ по отношение на светоотеческия календар кощунственото определение „езически”), старец Паисий Светогорец (като по-млад също пишещ срещу икуменическите увлечения на висшите гръцки клирици, а после привърженик на новия календар и един от горещите защитници на Константинополския патриарх Димитрий, който е отявлен икуменист)” (свещ. Божидар Главев, „За Петровия пост, архимандрит Епифаний Теодоропулос и техническите характеристики на египетската тръст“)
Очевидно е клеветенето срещу тези светила на православната духовност и трябва да попитам кой и как упълномощи отчето да оцени като „духовен крах“ благодатната пастирска позиция на въпросните старци? Дали неговото самомнение не отива твърде далече?
Да продължим нататък. Недоумявайки подкрепата за т.нар. „нравствения монизъм“ на всякакви православни авторитети от всякакви богословски течения, отец Божидар си позволява следната реплика:
„Интересно е, че в потока на това идейно течение биват увлечени богослови и духовници, които за голяма част от вярващите минават за хора с консервативни възгледи или мислители, и които, според някои, трудно могат да се квалифицират като модернисти. Сред тях задължително трябва да се посочи архим. Софроний Сахаров, който чрез книгите си и особено чрез литературния си герой Силуан Атонски, проповядва идеите на антиюридизма и адогматизма не само от теоретични позиции, но и от позицията на практикуващ подвижник и съзерцател.“ (свещ. Божидар Главев, Изопачаване на Православната истина в руската богословска мисъл)
И тук коментарът ни е лаконичен – да наречеш реалната личност на свети Силуан Атонски – един от всепризнатите светии на 20 век „литературен герой“ и плод на художествена фикция, само защото не се вписва в ограничеността на мисловните ти конструкции е откровено богохулство. Според отец Божидар учението на свети Силуан за любовта към враговете като висш израз на православната духовност е антихристова. Цитирам: “Силуановата „любов“ е точно наопаки – неразличаваща и смесваща, тоест тя е антихристова.” (свещ. Божидар Главев, „Основни пробойни в защитата на лъжесветостта“). Абсурд на абсурдите.
Отец Божидар не се свени да посегне на светостта и на великата подвижница и мъченица от миналия век – преп. Мария Скобцова, помествайки охулителни статии за личността ѝ.
За да е картината пълна на страниците на сайта се изявява и благоверната съпруга на отчето – Десислава Главева. Г-жа Главева от позицията си на висш авторитет и вероятно говорител на Светия Дух оспорва светостта на преп. Паисий Хилендарски и преп. Софроний Врачанаски. В своята статия „Кое е общото между еп. Софроний, о. Паисий и Васил Левски“ презвитерата прави фундаменталния извод, че наред с Апостола на свободата (който не е канонизиран), „животът и делата на о. Паисий и еп. Софроний не отговарят в достатъчна степен на Православната традиция и не се съгласуват с нея, колкото и да ни се иска. Това е реалността и няма как да си съчиним нова.”
Не е ли дързостта на госпожата тук твърде голяма?
Но може би пък заради заслуги по охулване на канонизирани светии се питам дали не е редно и тя да получи офикия от Сливенския владика? Едно „протопрезвитера“ ще ѝ пасне добре. Не мислите ли?
Както и да е. На многая лета, отец Божидаре!
Източник: Задругата
