Oколо убийството на Яне Сандански и до ден днешен се вихрят научни и политически пристрастия. Не по-малко са те и за убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов, извършено от Тодор Паница, което се сочи най-често като причина за екзекуцията и на самия Яне Сандански. Много историци смятат, че тези две убийства са от най-значимите в българската история, които донасят на отечеството ни безчет беди.
И ето че от дневниците на дългогодишния архиерейски наместник на гр. Сандански отец Ангел Столинчев изскочи още един крайно интересен спомен, записан от него преди 50 години, в далечната 1964 г.
Пътува отец Столинчев към град Гоце Делчев, по последния път на Яне Сандански през Папаз чаир, за честване на 20-годишнината на народната власт и 15 години на Движението за мир, заедно с о. Апостол, син на о. Стамат, ятак и четник на Яне, зверски убит от турците в с. Пирин.
Отец Апостол му разказва нещо напълно неизвестно дотогава, а и до ден днешен, че през целия следобед преди убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов, на 28 ноември 1907 г., Яне Сандански е бил не другаде, а в Семинарията в София, в която Андон се учи за свещеник.
Не може да се тълкува другояче изнесеното, че часове преди убийството, надвечер на 28 ноември 1907 г., Тодор Паница се среща с Яне Сандански в парка на Семинарията и разговарят насаме, а веднага след убийството отново идва тук и двамата потъват незабавно в гората край нея.
Навярно биха могли да се предложат още тълкувания на този прелюбопитен спомен. Струва ми се, че неговата автентичност не буди съмнение и той ще допринесе за разбулването поне на частичка от мистериите около смъртта не само на Борис Сарафов и Иван Гарванов, но и на самия Яне Сандански.
Предлагаме ви страници от дневника на отец Ангел Столинчев. Запазен е оригиналния правопис на автора.
„През настоящата 1964 год. се навършват 20 години от 9.ІХ.1944 год. и 15 години от основаването на Движението за мир в България. По случай тия годишнини народното правителство взема почина те да бъдат най-тържествено отбелязани, с чествувания, утра, вечеринки, самодейни прегледи, събрания, на които да се изнесат доклади и беседи с музикални програми. Мероприятия на правителството бяха по бляскав начин изпълнени навсякъде в България.
По тоя повод Св. Синод излезе със специално окръжно да се отбележат и по църковна линия.
Св. Неврокопската митрополия също нареди в нашата епархия да се отбележат по тържествен начин тия славни годишнини. Определи се чествуването на Гоцеделчевска и Разложка околия да стане на 24.VIII. в местността Папаз чаир над Гоце Делчев в Пирин.
За Санданска и Петричка околии определи се чествуването да стане при новостроящата се хижа „Беговица” над Попина лъка на 31.VІІІ.1964 год. и за Благоевградска околия да стане в Благоевград на 21.IХ.1964 год.
Определи се на тая конференция-чествуване да присъствуват свещеници на съответните околии и на всички конференции и Архиер. Наместници.
Първото чествуване стана на Папаз чаир в Гоцеделчевска (Неврокопска) околия на 24.VІІІ., понеделник. На 23.VІІІ., неделя служих в гр. Сандански и след службата с рейса тръгнах за село Пирин, за да продължа оттам пеша на другия ден за Папаз чаир. Взех билети за мен и за о. (отец – бел. ред.) Димитър Тодоров и се качихме на рейса. Тръгнахме добре.
В Катунци ни чакаха о. Иван Джолев и о. Павел Петков. Продължихме за с. Пирин. Пристигнахме към 8 часа. Чакаха ни о. Апостол Стаматов и новият свещеник о. Стоян Смиленов. Спахме у младия свещеник о. Стоян.
Сутринта в 4.30 часа поехме аз, о. Димитър, о. Апостол и о. Стоян за Папаз чаир. Като се изкачихме над селото видяхме как рейса в 5.10 часа, тръгна за Сандански и поехме пътя за Папаз чаир, по който е тръгнал Яне Сандански преди да бъде убит. Това е станало през 1915 год.
Яне Сандански е живял тогава в Роженския манастир, през последните две години от живота си. След 1913 год., когато се освобождава Пиринския край от турското робство, Яне Сандански се е занимавал с търговия на тютюн. През 1915 год. Стоян Филипов от гр. Неврокоп, също търговец на тютюн, поканил Яне да отиде в Неврокоп, за да уредят някои търговски сделки и сметки. Яне приема поканата и тръгва за Неврокоп.
Хората, които са били около него в манастира, не са били съгласни да отива в Неврокоп и са го възпирали, но той им казал, че дал дума и трябва да отиде. Сестра му, която била в манастира, не се съгласявала да го пусне.
Но той останал непреклонен. Качил се на кобилата и тръгнал за с. Пирин. Кобилата му не тръгвала, на няколко пъти се връщала и не желаела да тръгне, но той я насилил и тя, най-после тръгнала.
Пристигнал в с. Пирин. Тук го чакали неговите хора. Яне изказал желание вечерта да се съберат всичките му приятели в с. Пирин на обща трапеза, за да се видят и да си поприказват.
Изпичат агне и се събират приятелите му на хапване и пийване. На вечерята се поставя въпроса защо тръгва сам, като знае, че има присъда за убийствата, които той извършил.
Той казал: „Моята смърт няма да бъде естествена, сигурно някой някъде ще ме убие, но това няма да стане сега”, защото той бил амнистиран и сега нямало кой да го преследва. Поставили въпроса, утре като тръгне сутринта, да му изпратят охрана, но той категорично отказал.
Въпреки отказа му на сутринта, на тръгване, хората изпратили с него човек, който да го придружава до Неврокоп, да му бъде охрана. Като тръгнал, кобилата пак отказала да тръгне, като на няколко пъти се завръщала, но най-после, под ударите на камшика му, тръгнала с него и с човека, определен да го придружава. Изкачили по стръмното над селото и на кръстопътя за (не се чете – бел. съст.) и за блатата.
Яне Сандански върнал човека, определен да го придружава, и въпреки нежеланието си, той се върнал и Яне продължил пътя си сам.
Пътят, по който пътувал Яне с кобилата си, е хубав и живописен, обраснал, обграден с хубави букови гори. Що е мислил по пътя за лобното му място, какви мисли са го занимавали, мислил ли е, че скоро ще го убият наемните убийци на същия Филипов, който го викал да отиде в Неврокоп, това остава вечна тайна.
Яне пътувал спокойно и стигнал до мястото, където трябвало да се изкачи малко, за да влезе в първото блато. На отсрещното място двама души с пушки го причакват и когато почнал да се качва, стрелят в кобилата му, тя пада и Яне се събаря от нея, но кракът му се закачва в зингията и не може да се откачи, през това време, докато се откачи, го раняват.
Той откача крака си и се добира, пълзешком до една бука и от тука почва да стреля срещу убийците си. Изпратил към 10-тина патрони. През това време един от убийците го заобикаля и му стреля отзад и го убива на място.
Яне, пиринският орел, е повален мъртъв в сърцето на Пирин, вече в свободна България.
Онова, което не са могли да направят турците на човека, който се бореше против тях, против тяхната власт, направиха ония, за които той се бореше да ги освободи. Той падна убит в свободна България. Странно, но факт.
Защо беше убит Яне Сандански? Над него тегнела присъда за убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов в София от Тодор Паница. За тия убийства той бил амнистиран от българското правителство, но В.М.Р.О. не му простила. В.М.Р.О. чрез Филипов в Неврокоп изпълни присъдата си над Пиринския орел Яне Сандански и той паднал мъртъв чрез измама при блатата над Папаз чаир.
Когато е било извършено убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов в София, Яне Сандански е бил в София, и то надвечер, в Семинарията при отец Апостол Стаматов. Отец Апостол Стаматов от с. Пирин е бил любимец на Яне Сандански, като син на негов четник – дядо п. Стамат.
В деня на убийството следобед Яне е бил в Семинарията и са се разхождали с отец Апостол, тогава като ученик той в Семинарията. Пред убийството на Сарафов и Гарванов Тодор Паница идвал в Семинарията при Яне Сандански, извикал го настрани от о. Апостол, казали са си нещо и Паница веднага изчезнал, а Яне продължил разходката си из парка с о. Апостол.
Когато Паница извършил убийството на Сарафов и Гарванов, идва веднага в Семинарията. Яне се сбогува с отец Апостол и веднага изчезнали в гората на Семинарията. Къде отишли, той не узнал.
След това се разнесла новината, че Сарафов и Гарванов са убити от Паница Докато Яне бил с о. Апостол, на него той не е казал нищо затова как са се гласяли с Паница и го задържал под различни предлози, за да му прави компания.
За тези, и може би и други убийства, въпреки амнистирането и помилването му от властта, В.М.Р.О. не му простила и през 1915 година изпълнила пъкления си замисъл. Бащата на о. Апостол – дядо поп Стамат е бил революционер от четата на Яне Сандански. Той е бил ятак на четата в с. Пирин. Но в селото имало и лоши хора, които клеветели пред турската власт.
Когато пристигнал в селото човек на каймаканина от гр. Мелник, за да провери как е селото, спокойно ли е, или минават през него чети, той отишъл в общината, при техния пълномощник и почнал разговор по тоя въпрос.
Повикал и своя доносник. Когато доносникът почнал да разправя, че има чета в гората и си имат ятаци и посочил имената им, между които бил и дядо поп. Върнал се човекът на каймаканина в Мелник и докладвал на каймаканина за положението в с. Пирин и казал кои са ятаците на четниците в с. Пирин. При каймаканина имало един турски военен лекар-арменец.
Когато почнал човекът на каймаканина да му докладва, лекарят се отдалечил до прозореца, като чул имената на ятаците в с. Пирин, записал ги, излязъл и веднага отишъл във воденицата, където имало воденичар, един човек на Яне Сандански и му дал бележка за Яне Сандански, за да я отнесе веднага. В нея съобщил на каква опасност са изложени ятаците от предателя.
Яне получава бележката и веднага изпраща хора да предупредят ятаците, че са издадени и да избягат. Преди да стигне турската потеря, за да ги залови, те, вече придружени от човека на Сандански, напускат селото и отиват в четата на Яне Сандански. С тях отива и дядо поп Стамат и се спасява от явно убийство. Оттам е връзката на Яне Сандански и сина на дядо поп Стамат, о. Апостол.
Дядо поп ходил близо две години време с четата на Сандански, като скришом идвал в селото, за да води религиозни треби на християните си.
При едно такова идване бил предаден и на сутринта къщата му била заградена от аскер. Той искал вечерта да не остане да спи, но го успокоявали, че няма опасност и в това време бил издаден и му скроили клопка. Сутринта аскерът обкръжил къщата и го хванали, като зверски се нахвърлили върху му. Били го в къщата му безмилостно и след туй го извели извън селото и го убили.
Предателството е лоша и непочтена работа. Арменският военен лекар, който спасил ятаците в с. Пирин, като съобщил на Яне Сандански да вземат мерки, казал на воденичаря: „Нашите арменци дигнаха въстание против турците, но бяха предадени и тогава много невинен народ загина, съобщи веднага на Яне да не загинат и ваши хора от това предателство”.
Всички тия данни ми ги съобщи о. Апостол, когато ходихме по пътя, по който Яне беше ходил за „Папаз чаир” преди да го убият.
Не е чудно, когато Яне е тръгнал от с. Пирин, да е имало човек, който е тръгнал преди него от с. Пирин и да съобщи на убийците, че Яне е тръгнал.
Пътувахме с о. Апостол и по целия път тоя ни беше разговора. Пътят е прекрасен. Пътува се в хубава букова гора. Навлизаме в шосето, което съединява с. Пирин с Неврокоп. Това е хубаво шосе, но не е поддържано. Това е преди пътя Сандански, Катунци, с. Пирин и гр. Неврокоп. Хубав живописен път и много приятен.
Пристигнахме на лобното място на Яне Сандански. Убийците са избрали добро място, защото няма къде да се скрие, а те са на добър прицел. До буката, където се е добрал Яне за защита и откъдето е стрелял, сега има поставена след 9.ІХ.1944 год. мраморна плоча, на която пише, че тук е лобното място на легендарния пирински войвода Яне Сандански, убит от наемни убийци на В.М.Р.О.
Стигнахме мястото, поклонихме се, разгледахме местността и продължихме. На горното блато спряхме да закусим. Закусихме домати и чушки, понеже бяхме в богородичен пост...
25.ІХ.1964 год.
гр. Сандански”
Откъси от подготвяната за печат книга „Църква. Летописи”.
Източник: 24 часа
