Кървавата война на терористичната организация „Ислямска държава” (ИД) за установяване на световен халифат продължава, съпътствaна от избиването на християните, заробването на жените, установяването на шариатско правосъдие и всички други „радости”, придружаващи установяването на ислямско управление, каквото си го представят от ИД, в завладените от нея територии. И ако териториалната експанзия на халифата за момента изглежда овладяна благодарение на окопитването на правителствените сили в Ирак, на героичната съпротива на кюрдите в района и донякъде на американските въздушни удари, то европейската подкрепа в жива сила за терористите не секва. По думи на координатора на ЕС по въпросите на контратероризма Жил де Керкхофе от м. септември миналата година, бойците на ИД, набрани от Европа, надхвърлят 3 000 души, което е без прецедент. При това става въпрос далеч не само за потомци на преселници от ислямския свят. Емисари на ИД непрекъснато рекрутират бойци за каузата си срещу заплащане, а долната възраст на европейските момичета, набирани за невести на джихадистите, вече е паднала до 14 г. Данни за националността на чуждестранните бойци на ИД може да бъде видяна тук, като прави впечатление, че европейски държави като Франция, Великобритания, Германия и Холандия успешно конкурират северноафриканските и близкоизточните страни, в които има компактно мюсюлманско население, и решително задминават САЩ по този показател.
На какво се дължат успехите на ИД на пропагандния фронт в Европа? Едва ли само на паричния фактор – все пак държавите членки на ЕС се гордеят с високия си жизнен стандарт и равнище на социална закрила (според все повече анализатори фактът, че ЕС произвежда 1/3 от световния БВП, а е отговорен за над 1/2 от социалните плащания в световен мащаб, забавя икономическия растеж на съюза и е причината за вълни от нежелана имиграция, но това е тема на друг разговор). Причината трябва да се търси другаде и може да бъде открита в господстващия в ЕС идеологически модел – либералния. Не ме разбирайте погрешно – в никакъв случай не виня либералния икономически модел, основаващ се на капиталистически отношения, свободно предприемачество и пазарна конкуренция. Точно този „класически либерализъм” в областта на икономиката, възкресен от големите консервативни фигури от края на миналото столетие Тачър и Рейгън, е в основата на днешното благополучие на западната цивилизация, но парадоксално е подложен на постоянни атаки от двете страни на Атлантическия океан. Достатъчно е да си припомним как при реформирането на Договора за функциониране на Европейския съюз в Лисабон единствено целта за изграждане на справедливо социално общество беше оставена в началните му членове, а изграждането на единен пазар, свободната конкуренция на който не може да бъде нарушавана, беше "заметена" в допълнителен протокол към договора. Или да си спомним постоянните атаки срещу капитализма и богатите от страна на най-либералния президент в историята на САЩ – Барак Хюсеин Обама, кулминирали в изказването му, че ако имаш собствен бизнес и си успешен, „не си го построил ти”.
Имам предвид социалните измерения на съвременния либерализъм. Същият агресивно – и успешно – налага т. нар. „политическа коректност”, която освен с жестоката цензура към всяко „неудобно” мнение, отстъпваща по свирепост само на тази на шариатските милиции на ИД, се характеризира и с ярко изразен ценностен и културен релативизъм. Последният на свой ред изхожда от наглед благовидната предпоставка, че всички култури и общества са еднакво значими и морални – доколкото можем да наречем благовидно изравняването на моралната скала на „култура”, където жертвата на изнасилване бива убита с камъни, с едно плуралистично общество, осигуряващо свобода на изповядването на всяка религия и на изразяването на всякакви мнения, стига това да не става по насилствен начин и в ущърб на правата и законните интереси на другите. За да финишира логично с поставянето на западната култура и цивилизация под всички останали.
Ислямисти режат глави в ефир и разпъват християни? Виновни са кръстоносните походи отпреди десет века (нищо, че същите са провокирани от мюсюлманския тормоз над поклонниците в Светите земи).
Ислямски терористи извършват атентати със стотици жертви в Европа и Америка? Виновен е пак Западът, задето признава съществуването на държавата Израел, а не се солидаризира с искането за създаването на арабска държава на територията на цялата т. нар. Палестина (а всъщност Израил и Юдея), в която няма да има място за евреи (по думите на президента на палестинската автономия).
ИД се бори за установяването на световен халифат, в който всички „неверници” или трябва да приемат „правата вяра”, или да плащат на „правоверните” данък джизие, или просто да бъдат избити, както става с християните в Сирия и Ирак в момента? Виновен е колониализмът от предишни векове, нищо че е донесъл на местното население образование, здравеопазване и икономически прогрес. А също и САЩ, задето освободиха Ирак от един диктатор, който водеше химическа война срещу собствения си народ (и върху чиито уж несъществуващи химически арсенали сложиха ръка именно терористите от ИД след изтеглянето на американските войски от страната).
Изброяването може да продължи още дълго, но вече схванахте същността на проблема и последствията от него – при толкова старателно и последователно обругаване на своята кауза и величаене на чуждата не е особена изненада, че все повече млади европейци избират тази кауза, за която постоянно им се втълпява, че е правата.
Друга съществена характеристика на съвременния либерален модел е упоритото насаждане на войнстващ атеизъм. Според проведено през 2010 г. проучване на Евробарометър, едва 50% процента от гражданите на ЕС вярват в съществуването на Бог. Сред държавите с най-много атеисти са Франция (40% и увеличение със 7% в сравнение с предходното преброяване), Холандия (30% и увеличение с 3%) и Великобритания (25% и увеличение с 5%). По едно „странно съвпадение”, както беше посочено и по-горе, именно тези три държави са с най-голям принос към военната сила на ИД от ЕС. А съвпадението е странно само на пръв поглед. Човек има нужда от вярата в Бог, Комуто да се уповава в тежки моменти, на Когото да благодари за радостите в живота си и пред Когото да търси смисъла на решенията от постъпките си – дали са правилни или грешни (именно поради отсъствието на такава висша морална инстанция у атеистите и свързаното с това чувство за безнаказаност атеизмът е криминогенен фактор, както скорошно германско проучване доказа, но и това е тема за отделен разговор). Отнемайки на човека вярата в Бог, либералите създават у него духовен вакуум. А природата не търпи празно пространство – поне това трябваше да знаят тези, които толкова обичат да се кичат с научния си подход. И след изгонването на вярата в Христос вакуумът се запълва лесно от ислямизма – агресивен, безкритичен, уверен в собствената си правота и даващ лесни отговори.
В заключение може да се каже, че войната срещу ИД може да бъде спечелена и най-вероятно ще бъде спечелена. Евентуалното идване на нова републиканска администрация в Белия дом през 2016 г. и отделянето на много повече средства за борба с ИД със сигурност би ускорило процеса. Но битката за сърцата, умовете и душите на европейците тепърва предстои. И ако скоро не сменим посоката, в която ни тласкат глобалните либерални елити, и не се върнем към изпитаните християнски ценности, които направиха от Европа и от Запада това, което са, може да се окаже, че при следващата криза от подобен характер мнозинството от европейците може сами да пожелаят да забият знамето на халифата в столиците си.
Публикувано в „Петте кьошета”
