Отец доцент Стоян Чиликов е роден през 1972 г. в Асеновград. Специализира в Русия, Гърция и Италия, преподава в катедрата по Теология на ПУ "Паисий Хилендарски - Пловдив. Преди три години приема свещен сан и е свещеник в енорията на столичния квартал "Дървеница". За него свещеничеството е свързано с много отговорности, но и с много радост, когато види плодовете от труда си.
"Църквата сме всички ние, а не само служителите в храма", казва отец Стоян Чиликов и с това заличава границата, която за себе си съм поставила, деляща на "ние, обикновените хора" и на "вие, представителите на Църквата".
Признавам, че никога не съм гледала на Църквата като на нещо, което включва всички, а и не мисля, че познавам хора, които го правят. Но са много тези, които си задават въпроси като тези: Защо Българската църква не взима отношение по въпросите, които вълнуват българите днес? Защо не прави нищо, за да ги привлича в храма? Защо богослуженията в общия случай са на непонятен език и нищо не говорят никому? Защо представители на Църквата (както аз разбирам това понятие) стават известни със сребролюбие и недостойни постъпки, докато същата тази Църква е призвана да разпространява Божието слово и да приканва към съвсем друго поведение... И ако сега Българската православна църква не е това, което очакват простосмъртните от нея, то каква трябва и може да стане, за да е близо до тях и да не ги гледа от височината на амвона? И подходящо време за тези въпроси е - навръх Рождество Христово.
"ЖИВОТЪТ В ХРИСТОС" НЕ Е ЛЕСНА РАБОТА
Отец Чиликов признава, че някои представители на Църквата не са на висота – по същия начин, по който не са на висотата на човещината и някои от обикновените хора. "Това всъщност е проблем на нашето общество, от него се раждат и бъдещите свещеници, а Църквата е призвана да лекува всеки един член на своята общност. Св. Йоан Златоуст заявява, че Църквата преобразява всеки един човек, който има желание за положителна промяна, в нея "влиза вълк, а излиза агне".
Според него важният въпрос е: дали си влязъл в Църквата, за да следваш Христос, или по-скоро да угаждаш на себе си, на своите страсти. "Ако човек не иска да живее в Христос и да отсича своите страсти и себелюбие, ако не иска да се бори с греха, то влизането в Църквата би могло да служи за съблазън", обобщава той.
"Но обществото е болно и затова от него излизат и болни епископи и свещенослужители. Имам предвид, че нямат здрава православна духовност. Това не е проблем само в България, но у нас е особено остър, защото не успяхме да преодолеем гибелните последици от комунизма. Както вероятно и от турското робство", смята той.
За "гибелните последици от комунизма" с отец Чиликов спор нямаме. Въпросът е защо за 25 години свобода Църквата не направи нито една крачка към хората и те са все така далече от храма с изключение на това, че никой не им забранява да влизат и да палят свещи.
„Много ми е болно да го кажа. Първо, разбира се, че Църквата е консервативна. Но проблемът е, че комунизмът нанесе рани и вътре в църковния организъм. Самите църковни структури са били под влияние на комунизма, така както и останалите членове на обществото през онзи период. Оттам започнаха проблемите, които имаме. Трябва да се сменят поколения, за да дойдат други хора с друг манталитет“, казва той.
ЦЪРКВАТА, КОЯТО НЕ ОТИВА ПРИ ХОРАТА
Отец Чиликов признава и че Българската православна църква за разлика от Църквата в другите православни страни, като например в Русия, Гърция и Румъния, не е успяла да се адаптира към времето. А защо не са успели?
"Нещата не зависят само от един фактор, но реалността е, че ние не можем все още да се отворим за хората; Църквата в лицето на нас, духовенството, не отиваме при тях". И дава пример, че както преподавателят изгражда чрез преподаването си свои ученици, така е и в Църквата. "Тоест, дори смяната на поколенията не води до качествена промяна, но все пак младите хора, които идват, на тях самото време ще им позволи да се разгърнат. Днес методите на комунизма вече не са така отявлени, макар че има останки. Църквата почувства свободата си, но й трябва много време да се съвземе", посочва отецът. Според него има вече нови епископи и свещеници, необременени от това минало.
Така отново разговорът се отнася до това, което може да се очаква с отлагане и в бъдещето. Представата на повечето хора за бъдещето обаче е свързана с измеренията на човешкия живот. Бъдещето е още утре, а също и след 1, 5 и 20 години. От гледна точка на постулатите на християнството и на Православната църква "всичко е бъдеще".
КОГА ЗАПОЧВА БЪДЕЩЕТО?
"Не какво ще се случи днес, след пет или десет години или дори сто, а във вечността. Това е важно за нас: начинът, по който живеем тук, свършва в рамките на човешкия живот, а във вечността животът ни е с Христос. Истинският живот започва там", обяснява тезите на Църквата отецът. В същото време приема аргумента, че в поведението си Църквата не може да поставя въпросите само от гледна точка на вечността и че в крайна сметка хората в земния си живот имат нужда от подкрепа, от отговори и от общуване с Бога. Да имат увереността, че когато влязат в храма, имат с кого да си поговорят за земните си проблеми и духовните си терзания.
"Време е Църквата в лицето на нас, духовенството, а и изобщо вярващите в Христос да отидем при хората. При мене идват хора, които споделят различни свои проблеми. Аз каня хората в Църквата, но дали ще дойдат, зависи и от тях", разказва личния си опит доцент Чиликов.
Той също смята, че Църквата трябва да има мисия сред хората: свещеникът да ходи при тях, да ги кани в храма, но признава, че все още няма усещането, че може да тръгне от врата на врата, както правят представители на други вероизповедания, например. Освен всичко вече казано сред причините е и това, че има хора, които биха изтълкували това превратно. Случвало се е да отнася и ругатни.
Мисията сред хората обаче означава да има богослужения в болници (у нас също има такива, в които има помещения за целта), в домове за стари хора, затвори, сиропиталища и в армията.
Защо не се случва ли?
"Не е само въпрос на пари, а и на организация. Аз мисля, че хората биха спонсорирали такива идеи. Те, като видят, че нещо се прави, сами идват да предлагат помощта си", смята Чиликов.
ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НЕ Е ЯСТИЕ
Въпросът за спонсорството неизбежно води до друга щекотлива тема за така нареченото архонтство. Някога, по време на Византийската империя, архонтската титла са получавали някои владетели, а по време на Османското робство това са били хора, допринесли много в дадена сфера и отличаващи се с християнско съзнание. Тази титла не им е носела нищо. Днес, когато официално архонтство няма, някои са архонти – и Слави Бинев съвсем не е единственият. "В България архонтство никога не е имало и според устава и каноните на Православната църква в България не трябва да има", казва отец Чиликов.
"Архонтството съществува, доколкото ми е известно, единствено във Вселенската патриаршия и то не в този вид, както при нас. То няма древен произход. Вселенската патриаршия го допуска по време на Османското робство с цел финансовото си подпомагане през този период. Но точно тогава тя допуска и разпространението на симонията (купуването на духовен сан). И ако през време на Османското робство е в известна степен разбираемо да се допускат подобни грешки, то в наши дни подобни процеси на обвързване на църковната власт с определени кръгове са недопустими", смята доцент Чиликов.
Според него също така Църквата не трябва да приема пари от всеки и особено от онези, които го правят, за да търгуват с Всевишния. На хора, отличаващи се с неправеден живот, трябва да им се каже, че живеят в грях и да се подтикнат към покаяние. "Бог е дошъл за всички – и за праведни, и за неправедни. Но когато някой дарява финансова помощ, а упорства в греха си, той лъже и себе си, и Бога. Такъв човек не се променя и не се спасява с това, което прави. Затова на хора, които имат очевидно неправедно придобити пари и не правят нищо, за да променят живота си, не знам доколко е редно да се приемат даренията им. По-скоро трябва да се намери начин да им се подскаже, че с пари не могат да си купят царството небесно, защото Бог иска сърцата ни, промяна на живота ни. Тогава Творецът ни дава много повече: мир, радост, любов, утеха, вяра. Царството Божие не е ястие и питие, казва св. апостол Павел, а правда и мир, и радост в Светия Дух", цитира отецът (Рим. 14:17).
МЪЛЧАНИЕТО НА ЦЪРКВАТА
Не знам, дали липсата на организация е главният проблем на Българската църква, поне според мене. Едно просто упражнение в Гугъл е добра илюстрация по този въпрос. Когато в най-популярната интернет търсачка се напише ключова дума "папата", излиза дълъг списък с негови изказвания. Взел е отношение за кризата с бежанците, за проблемите между Северна и Южна Корея, за мястото на умните устройства в живота ни, за сътворението на света според Светото Писание и според научните теории, за сближаването между католицизма и православието и за какво ли още не. Аналогично търсене, което да покаже, по какви въпроси Българската православна църква се е изказала, има плачевни и малко на брой резултати – да се забрани концертът на Мадона, да се забранят "Хлебните къщи", против гей-парада...
Отец Чиликов признава с болка това, че Православната българска църква и дума не е казала по въпроса за бежанците – тема, поставила на изпитание ценностите на днешното българско общество.
"С болка ще го кажа, че това е един проблем, при който Църквата не взе отношение. Не даде пример, а тя трябва да го направи и това е може би една от причините да няма много положително развитие. Аз се моля за времето, когато нашата Църква наистина ще започне да има позиция по всеки проблем, който възниква, с който ще отстояваме християнската си вяра", казва Чиликов.
В същото време той не смята, че може да се търсят толкова преки аналогии с поведението на главата на Римокатолическата църква. "Ватиканът е и държава, а папата е и в ролята на държавен глава. Той затова има позиция по всеки въпрос", казва Чиликов. Според него Църквата не трябва да се изказва за всичко, като например за смартфоните. "Тя трябва да спасява душите. Не може да искате Църквата да реагира на всякакви неща, които не са същината на нашата вяра. Трябва по важност да се решават въпросите. Трябва да има приоритети".
ОТВАРЯНЕТО НА ЦЪРКВАТА ЗА ХОРАТА И НА ХОРАТА ЗА ЦЪРКВАТА
Според него не може да се очаква изведнъж Църквата да се разтвори към хората. "Не е реалистично в момента. Такава е обстановката. Това не може да стане за година, две или три. На този етап не мисля, че е реално Църквата да се разтвори изведнъж", казва отецът и посочва, че процесът не е едностранен – хората също трябва да се отворят за Бога.
Отварянето на хората обаче също не може да се очаква да стане от днес за утре. Особено като пристъпят в храма и чуят богослужение на непознат за тях език и не разбират нито думите, нито смисъла на случващото се пред очите им.
При добро желание свещеникът може да служи на български, а не на църковнославянски, който наистина е по-благозвучен, обяснява отецът и признава, че не са толкова много колегите му, избрали този подход.
"Истината е, че българският език е малко по-профанен, но пък е по-близо до човека. Дори хорът, който пее, трябва да го прави на разбираем език. В Русия, например, отдавна има литургия за незрящи. В Гърция мой познат свещеник прави литургия за деца – в съкратен и достъпен вид, за да могат да бъдат приобщени", разказва той.
От думите му се вижда, колко далече от изпълнимостта е моментът, в който свещеникът се изправя пред енориашите и им предава Божието слово и послание, като използва примери от техния реален живот. Признавам си, че този пример е от една непринадлежаща към католицизма или православието църква, може и да е секта, но това не променя важността да разбираш, какви ги говори Божият служител.
Отец Чиликов обяснява, че едва ли може да се очаква от православен свещеник да напише свое си обръщение към енорията, което да е като описаното от мене – с примери от ежедневието да се предава Божието слово, защото богослужението е трудно да се промени. Но посочва, че има част от литургията - проповедта, в която свещеникът може на основата на текст от Библията да предаде със свои думи нравствени поучения. "В България става трудно, за съжаление нямаме масово такива проповедници. Но ще дойде времето и това да стане, защото това е пътят".
Липсата на часове по вероучение в училищата е друг въпрос, който явно също трябва да се отнесе към бъдещото лице на Българската църква. Оказва се обаче, че по този въпрос тя е активна и на всяко правителство се предлагало това да стане, но досега никое не било откликнало.
"Многократно патриархът и Светият Синод поставят този въпрос. Държат се децата без знанието за Христос, а така се дава възможност пороците да проникват по-дълбоко в обществото. Ето, сега има реформатори във властта, очакваме те да го направят", призовава отецът.
Всеки греши, и аз греша, въпросът е да има покаяние. Животът в Христос не е лесен, но носи радост в Бога, убедено казва отец Стоян Чиликов.
