„Ужасът на ЩАЗИ (Източногерманската държавна сигурност, бел. ред) беше перфектен, а българската Държавна сигурност – брутална и жестока”. Това сравнение направи Тивериополският еп. Тихон по време на българо-германската конференция „Християнските църкви, гражданското общество и комунистическото наследство”, която беше открита днес в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Епископ Тихон е с богат житейски опит и в Германия, и в България, тъй като майка му е германка, а баща му българин, роден е в Щутгарт през 1945 г. и е получил образование и е работил в двете страни.
„Малко трудно младите хора днес могат да си представят какви дивотии са се вършили по време на комунистическите режими в страните от бившия Източен блок”, заяви още епископ Тихон, който е председател на Църковното настоятелство на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”.
По думите му важно е на подобни форуми, като българо-германската конференция, откровено да се говори пред гостите в какво положение се намира днес българското общество и какви са причините за това.
Според него България е на „една светлинна година от демокрацията в Германия”. „Бивши комунисти няма и това трябва да е добре известно”, заключи епископ Тихон.
Посланикът на Германия Матиас Хьопфнер, който присъства на форума, отбеляза значението на гражданското общество в преосмислянето на комунистическото наследство.
Ръководителят на Софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер” д-р Марко Арндт подчерта необходимостта от знанието за комунистическата диктатура, включително и за отношението й към вероизповеданията в образователната програма.
Мартин Иванов, секретар на президента Росен Плевнелиев по културните въпроси, поздрави участниците в конференцията от името на държавния глава. Той говори за „неотиващата си Държавна сигурност, която хвърля сянка върху нашето съвремие”.
Първият панел, в който лекторите говориха за християнските църкви и отношението на държавите по време на комунизма, беше посветен на жертвите на режима.
Райнер Епелман, пастор и политик, отбеляза, че при рухването на Берлинската стена преди четвърт век в източногерманското общество е имало и извършители на престъпления, и жертви. „Но освен тях имаше и голям брой други хора, които се радваха, че не са били нито от едните, нито от другите, хора, които бяха равнодушни към случилото се по време на диктатурата”, каза той.
Гостът припомни, че в парламента в ГДР през 1989 г. е имало много пастори, които преди това са били двигатели на бунта срещу властта. По думите му именно пасторите са били единствените, които при диктатурата на Германската единна социалистическа партия са могли да действат „мънично по-демократично”.
Лекторът от Германия отбеляза факта, че в началото при създаването на ГДР почти всички семейства в нея са били свързани с църквата. 40 години по-късно обществото в ГДР е било дехристиянизирано.
„Идеята за конференцията се роди миналата година при разговори с ректора на Евангелска академия във Франкфурт Катарина Кунтер, която беше в България по време на големите протести”, заяви пред сайта desebg.com историкът Момчил Методиев, редактор в списание Християнство и култура, което е един от съорганизаторите на инициативата.
Момчил Методиев, който е автор на най-подробното изследване за отношенията между Българската православна църква и държавата по време на комунизма, посочи, че основната цел на конференцията е религиозните общности в България и Германия да се запознаят, как е решен проблемът с комунистическото минало в двете страни.
„Най-вече ще имаме възможност да се запознаем с опита на Германия. Ние доста често цитираме германския опит, но малко го познаваме в подробности”, допълни той.
Друга цел на инициативата е на нея да бъдат представени различни религиозни общности. Не само православната общност, но и протестантската, където въпросът с преосмислянето на тоталитарното комунистическо минало също е актуален.
Момчил Методиев подчерта, че едно от най-съществените неща при германския опит е фактът, че решения на проблемите, свързани с комунистическата диктатура в Германия, са потърсени още в началото на прехода.
„Част от участниците от германската страна са млади пастори, които през 80-те години са атакували своите деноминации за това тясно сътрудничество с комунистическата диктатура, а след това са играли активна и важна роля в първите години след Обединението”, коментира още историкът.
Конференцията е тридневна и утре, четвъртък 24 април, продължава в Център „Борис Христов” на ул. „Цар Самуил” № 43 от 9 ч.
Форумът е организиран от списание Християнство и култура, Евангелска академия, Франкфурт, германската фондация „Конрад Аденауер”, Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, Федералната фондация за преоценка на диктатурата на ГЕСП и Софийска платформа.
