Възкресение Христово е най-голямото събитие в историята на човечеството, казват отец Александър Лашков от столичния храм „Света Троица” и историкът проф. Пламен Цветков в предаването „Опорни точки” на телевизия „Евроком”.
- От близо 2000 години новина номер едно в света, която се предава от уста на уста, е Възкресение Христово. Какво я прави толкова популярна?
Отец Лашков: Както каза носителят на Нобелова награда, химикът Хенри Шефър, няма по-голямо събитие в човешката история от Христовото възкресение. То преобразява света, дава на човечеството изкупление и спасение, дава му перспектива да влезе в небесното царство на любовта, в Божието царство, да живее близо до Бога, т. е. в светлина, да продължи личностното усъвършенстване. Така че, това събитие винаги ще бъде магнетично и за вярващи, и за невярващи, и за учени, и за неуки, и за малки, и за големи. Винаги в тази пролетна нощ то ще привлича огромните множества около храмовете, за да почерпят от Христовото възкресение надежда и любов, да получат светлина и да си я занесат вкъщи със свещите.
- Какво мисли по въпроса историкът?
Проф. Цветков: Аз като историк мога да кажа, че това действително е най-голямото събитие в човешката история и то е невероятно добре документирано. Далеч не са само християнски изворите, които го описват. Има и нехристиянски източници – Йосиф Флавий, Тит Ливий. В Античността и Ранното средновековие историческите събития са описвани с векове по-късно. В случая евангелията са написани най-късно 100 години описани след това. Първото – на св. Марк, е 50 години по-късно. А 50 години не са малко.
Доколкото ми е известно, са намерени и откъси на арамейски, т. е. преди гръцкия е имало и арамейски вариант. По-същественото, че по онова време 50 години по-късно описано събитие е все едно в днешно време новина по Си Ен Ен от мястото на събитието. Толкова е добре документирано.
Отец Лашков: Нещо повече, има свидетелства както на сподвижниците на Христос, така и на враговете.
- Както е известно, има и други евангелия. Защо Църквата не ги признава?
Проф. Цветков: Процесът на събирането на евангелията е основното. Без тях Библията няма смисъл. Това е било предмет на доста продължителни дискусии. Евангелията на Юда, на Тома, на Мария Магдалина са т. нар. гностически евангелия, които са много по-късни. За гностицизма интересното е това, че авторът се крие зад някакъв авторитет, т. е. нито Тома, нито Юда е писал това евангелие. На мен като на историк много ми допада това, което Лука пише. Той казва: Аз събрах сведения – кой какво е написал, как е описал събитието и съставих това Евангелие.
- Всъщност откога се празнува Възкресение Христово?
Отец Лашков: Възкресение се празнува от самото начало на зараждането на Християнската църква – първи век. Това е първото събитие, след това започват да се почитат и другите празници.
- Освен разликата в календара, която понякога измества католическия от православния Великден, има разлика и в самата подготовка за него. Например през 60-те години са премахнати постите за католиците, а източното православие ги запазва. С каква цел е направено това?
Отец Лашков: Поначало католиците имат по-облекчен режим на благочестие. При тях е признат т. нар. бял пост – без месо, но с мляко и млечни продукти. Нашият, православният пост е въздържание от всякаква блажна храна от животински произход. Затова там ни смятат едва ли не за аскети. Като имаме предвид, че освен 40 дни пост, особено през Страстната седмица той става още по-строг – в петък не се яде абсолютно нищо, не се пие вода.
- Там смисълът е по-различен – да се лишиш от нещо от своето битие, за да го дариш на другите. Ако си лекар - да преглеждаш безплатно, ако си адвокат - да услужиш на хората, които нямат средства.
Отец Лашков: Това е полезно. Но при нас идеята е, че постът не е само за тялото, той е и за душата. Постът е само средство да постигнем духовния пост – въздържане от лоши постъпки, от грубост и проява на повече доброта към другите. И не до Великден, а това добротворство да продължи и след празника.
- Има един великолепен очерк на писателя Георги Марков в неговите „Задочни репортажи”. В него той описва една вечер на Великден около храма „Св. Александър Невски”, в която щурмови отряди на Държавна сигурност нахлуват в църквата и започват да замерват свещениците с яйца, нахлува милиция, която извежда мирните и кротки младежи. Да припомним в какво време нашето поколение израстна.
Проф. Цветков: Това си беше част от репресиите на режима. По принцип тоталитарният и специално комунизмът беше несъвместим с каквато и да било религия. Защото това е една войнстваща материалистична доктрина, която изцяло отрича духовното. Ще дам само два примера, които са ужасяващи. Според Маркс и Енгелс свободата е осъзната необходимост. Значи, свобода няма, има необходимост. Другото е, че неповторимото у всеки от нас – най-съкровеното – е съвкупност от обществени отношения. Как това да се съвмести с вярата в Бога. Бог е създал човека напълно свободен. Всеки човек през целия си живот избира. Това се изплъзва от контрола на комунистическия режим. Доктрината е да се контролират всички, всеки човек и всяко нещо в него. Оттук идва тази крайна враждебност на комунизма към Църквата.
- Но през 1990 г. ние бяхме шашнати, когато на Великден се появиха президентът Петър Младенов, премиерът Андрей Луканов и военният министър ген. Добри Джуров. Те запалиха свещи и застанаха там като праведни християни. А после се появи тезата, че Христос е първият комунист. Как стана това?
Проф. Цветков: Бих казал, че първият комунист е Юда Искариотски. Когато Мария изсипва цялото миро върху Христос, той роптае: Ако тази жена не беше изсипала всичко, щяхме да го продадем и да нахраним бедните. Това е комунистическата социална демагогия. В същото време той е бъркал в касата.
Отец Лашков: Има дълбока разлика, разбира се, но основната разлика е, че в християнството всичко става доброволно, по собствена воля. При комунизма е съвсем обратното, всичко става с насилие.
Проф. Цветков: Те всъщност ликвидират частната собственост, но се получава един гигантски концлагер. Този, който е начело на лагера, притежава абсолютно всичко.
- В тази обстановка как изглеждаше духовната общност в онези години?
Отец Лашков: Когато тръгнах в първи клас, вероучението беше забранено. Но майка ми беше набавила всички учебници. В тях имаше и разкази от Елин Пелин. През 1956 г. постъпих в Духовната семинария. Там беше наистина един остров. Нямаше „другарю”, а „господин учителю”, „Ваше преосвещенство”. Когато през 60-те постъпих в църквата „Св. Кирил и методий”, на Великден, например, ни разрешаваха да обикаляме храма само в двора.
- И ето, че днес нашите първи мъже станаха много праведни. Президентът Първанов не излизаше от черквата. Президентът Путин беше неизменно близък с предишния Руски патриарх Алексий, а сега и с патр. Кирил. Вярват ли им хората според вас?
Проф. Цветков: Аз лично не вярвам, макар че никога не е късно човек да се обърне. Но за тези две личности никога не мога да повярвам.
- Употребява ли се Църквата по този начин?
Проф. Цветков: Употребява се. За съжаление, има структурен проблем на Църквата. Специално православието е много силно свързано с държавата. Това улеснява и Ленин още щом взема властта. Това му позволява за няколко месеца да ликвидира Църквата. Тук става също веднага щом червената армия окупира България. Сега берем горчивите плодове на тези мерки, които лишават от духовност. Все пак режимът трябваше да демонтрира толерантност. Да не забравяме, че Московската патриаршия е възстановена от Сталин през 1943 г.
- При обсадата на Ленинград е била изнесена Казанската икона и тя спасява града от блокадата. Да не забравяме, че Сталин е завършил семинария.
Проф. Цветков: Мой колега лансира версията, че все пак нещо му е останало от тази семинария. Иначе той е чудовище от всяка гледна точка. На приливи и отливи режимът подлага на рапресии вярващите. Най-страшното е през първите години на съветската окупация в България и първите години на болшевизма в Русия. Странно, но уж по-либералният Хрушчов в това отношение е бил много по-репресивен, отколкото при Сталин. Но тези репресии вече не са по линия на КГБ – не те хвърлят в затвор или не те изпращат в лагер, но се вършеха по партийна линия тези доноси. Всеки член на БКП беше длъжен да донася вкл. дали даден човек ходи в църква. С едно уточнение – всеки член на БКП е бил длъжен да го прави, но не всички са го правили.
- До какви последици са водили доносите?
Проф. Цветков: Аз самият съм жертва на такъв донос. С моята съпруга се венчахме през 1983 г., а доносът излезе година-две по-късно. Жена ми беше бременна, но това не им попречи да я викат по партийните инстанции. Аз бях по-бесен и с мене не си позволяваха да ме закачат. Попитах партийния секретар дали не боядисва яйца по Великден и той не можа да ми отговори нищо. Но всяко зло за добро, защото престанаха да ме притискат да стана партиен член. Дотогава твърдях, че не съм достоен за БКП, понеже тогава не можеше да кажеш: Не понасям режима. Сами се убедиха, че от мене комунист няма да направят.
Отец Лашков: По повод на това, че президентите стоят редом с патриарси. Не помня кой руски цар или император се скарва с патриарха. В християнството има т. нар. цезаро-папизъм – императорът назначава угодния му патриарх. На един голям празник идва тържествено царят, приближава се към патриарха, навежда се, но не му целува ръка. Тогава патриархът му казва: Ну, поцелуй! Народ смотрит. Значи, народът гледа – ще види и Първанов, и другите, ще му станат симпатични. Това е с чисто демагогска цел.
- А какво означаваха тези жестове, които правеха „добре облечени бизнесмени”, като издигаха параклиси и църкви? Индулгенции ли търсеха?
Отец Лашков: Не можем да отворим сърцата на хората, това го знае Бог. Може да се дари от чисто добри религиозни подруди. Може да има и други мотиви – да търсят изкупление на тежки грехове.
Проф. Цветков: Не знам дали наистина е вяра или по-скоро е търговия. Шопската молитва не е случайна: Язе ли ти се криво молих, Господи, или ме ти криво разбра? Това е търговия, т. е. грях. Точно като индулгенциите в Католическата църква.
Отец Александър: Индулгенциите представляват събиране на средства за построяването на най-голямата християнска църква „Св. апостол Петър” в Рим – не по-рано и не по-късно.
- А защо темата за Великден и въобще за религията не е широко застъпена в българските изкуства?
Отец Лашков: Ние си го знаем – народът ни не е от най-вярващите. Старите ни писатели – Каралийчев, Разцветников, Елин Пелин, Йовков, са писали, излезе голям сборник. Но аз го отдавам на по-ниската религиозност.
- Покойният проф. Тончо Жечев твърдеше, че Западната църква отдава по-голямо значение на Рождество, а източната – на Възкресение. Така ли е?
Проф. Цветков: Без Възкресение няма християнство. И без да се е родил Христос, няма Възкресение.
Отец Лашков: Източният човек е по-различен от западния. И славенето е различно.
- Но така, както българският народ не е много религиозен, той има своя Великден през 1860 г.
Проф. Цветков: От една страна, със създаването на независима църква българите получават своята политическа автономия в 1870 г. Аз дълго възхвалявах този акт на държавност, но сега си давам сметка, че това е грубо политизиране на Църквата.
- Точно както на времето е станало с Христос, от Когото са очаквали да бъде революционер.
Проф. Цветков: Да изгони римляните, да стане цар. Но това, което българите правят блестящо, е използването на Църквата като политически инструмент. То нанася удар върху духовността обаче. За съжаление християнството е на битово-етнографска основа.
- В най-ново време българските политици също обичат да се отъркват о Църквата. Появиха се дори великденчета.
Проф. Цветков: Това е просто посткомунизъм и липса на демокрация. Може да сме в ЕС, може да сме в НАТО, но ние още сме в посткомунизма. Ще ми се да повторя думите на Йосиф Петров, който беше доайенът на Великото народно събрание, че от комунизма се освободихме, но от комунистите няма да е скоро.
- А от ченгетата в Св. Синод как ще се освободим, след като никой не се разкая?
Отец Лашков: Извънредно трудно, както и в съдебната власт. Кадрува се. Знае се, че от 70-те години целенасочено се вкарват негодни хора. Доколкото знам, това е идея на Ленин, който година преди да умре, казва: Вече няма да изтребваме свещениците, да ги заливаме с вода, за да замръзват живи, да разрушаваме църкви. Сложете един пияница за свещеник и той ще изгони хората за няколко месеца. У нас беше същото. Да са живи и здрави новите митрополити, които са свестни хора, но бедата е, че няма млади хора, няма монаси. Бедата е, че епископите са повече от редовите, като в армията – генералите са повече от армията, манастирите са празни. От кого да избираш?
- За разлика от Румъния например.
Проф. Цветков: Това е наистина най-религиозната нация в света.
Отец Лашков: Това не бива да ни обезсърчава. Не бива да се примиряваме, че огънят гасне.
- Отец Лашков, вие сте църковен композитор. Харесвате ли рокоперата „Иисус Христос суперзвезда”?
Отец Лашков: Разбира се. Помня дори, че още на времето Йордан Радичков каза: това е най-хубавата музика. През 70-те години в интервю за сп. Съвременник го питат какво го е впечатлило в Лондон, а той отговаря: Рокоперата „Иисус Христос суперзвезда”. Защо ние не я поставим и тук? За жалост това стана едва през 2005 г.
Проф. Цветков: Тази опера беше един от пътищата, по които стигнах до Църквата.
- А не е ли по-въздействащ органът в западната традиция? Нашите хорове са много добри, но нямат това въздействие.
Отец Лашков: Органът е византийски инструмент. В 5-6 век византийският император дарява примитивен орган на Римския епископ и го вкарват в богослужението. Идеята на Християнската църква е, че най-съвършеният инструмент е човешкият глас. Всички инструменти са правени по негово подобие – те отговарят на баси, алтове, сопрани. На Бога трябва да даваме най-доброто, това е идеята. Още повече, тогава не ги е имало днешните инструменти. Органът е много въздействащ. Има едно несъвършенство – като го послушаш 10-15 минути, ако не се редува с човешки глас, с други инструменти, започва да дотяга със стъклен звук.
- Защо все пак ние имаме представа за християнството като за нещо мрачно, дори страшно и песимистично?
Отец Лашков: Защото не сме добри християни. Ако вярваме, че Бог е вселюбец и крепител на целия ни живот, тогава ще имаме силна опорна точка, която религията трябва да дава, и ще бъдем по-оптимистично настроени.
