Църквата няма кадри и затова, драги младежи, се обръщам към вас. И тази година са малко кандидатите за духовните семинарии в София и в Пловдив. От година на година семинарията линее, тъй като младежите не проявяват интерес към нея. Какво обаче представлява семинарията и има ли нещо полезно, което може да се извлече за пет години от нея? Искам да споделя с вас моя опит.
Когато татко ми каза, че има желание да ме изпрати в Пловдивската семинария, аз се учудих, че ще ме пусне сам в Пловдив (толкова голям град, със своите плюсове и минуси). Първоначално не се съгласих… Представях си семинарията като някакъв ад с много строг режим. Но после си казах, че щом е духовно училище, няма да сбъркам; и се съгласих.
Реално първата седмица семинарията ми беше доста чуждо място и не предполагах на колко неща ще ме научи животът тук. С всеки изминал ден имах чувството, че престоят ми е напразен. По-късно се запознах с новите си съученици и открих хубавите страни на семинарския живот. Всеки там е готов да помогне на другите по всякакъв начин. Винаги има някой, който разбира по-бързо учебния материал и е готов да помогне на останалите да разберат преподаденото. Запознах се и с ректора на семинарията – човек и духовник с богат житейски опит, гостоприемен и готов да отдаде душата си за своите чеда (ученици).
Тази година съм вече в 5-ти курс на Пловдивската духовна семинария, в класа на г-н Кяйчев, много отдаден на професията учител! Радвам се, че съм тук, и призовавам всеки, който още от млад открива в себе си стремеж към духовния живот, да вкуси красотата на семинарското обучение, да постъпи в Пловдивската или Софийската духовна семинария. Там ще се подготви да служи и отдаде силите си на светата ни Църква и на Отечеството ни.
Животът в семинарията не е само учене. Тук се научаваш да живееш пълноценно и разумно! В семинарията си далече от родителите си, липсват ти седмица-две, докато не свикнеш с новите хора. Но така се учиш да се справяш сам с трудностите на живота, за да бъдеш изградена достойна личност и ревностен християнин. Днес да бъдеш семинарист е призвание. В семинарията се изгражда мъжко поведение и отговорност. Знаем, че един мъж трябва да е сериозен, думата му да тежи като олово, да бъде достоен за уважение, а в светските училища не успяват да възпитат отговорни мъже.
За съжаление днешните училища са изпълнени с агресия, с блудство, със словоблудство. Цялата система е в криза, а от това губят на първо място децата. Ще цитирам тук думите на св. Йоан Златуст, който казва така: "Не е ли безразсъдно да учим децата на изкуства, да ги пращаме в училище, нищо да не жалим за тяхното образование, а за тяхното възпитание в Господните поучения и наставления да не се грижим? Тъкмо затова ние ще пожънем плодовете от такова възпитание на своите деца, виждайки ги дръзки, невъзпитани, непослушни, развратни!" Като говори за възпитанието на децата, св. Йоан Златоуст казва: "Учителският труд, изкуството да образоваш душата, е най-важно от всичко. Няма друг труд, който би се сравнил с него. Поверен ни е важен залог - децата, и ние трябва да образоваме преди всичко техните души". А Екатеринбургският епископ Ириней добавя: "От детето може да бъде направено всичко, което поискате. Неговата душа е подобна на мек восък. Върху нея може да бъде нарисуван и Божий образ, и дяволски. Всеки човек става такъв, какъвто го възпитат".
Драги родители, тъй като ние сме немощни хора и търсим комфорта, то нека ви уверя, че в Пловдивската семинария има всички удобства, от които се нуждае един човек. Сега някои казват: "Е, как да спя в една стая с други?” Ще ги успокоя обаче, че подредбата и конструкцията на целия пансион са много добре обмислени и направени. Широко е. През зимата има отопление, а през лятото - ветрец. И през двата сезона има забавления. Важното, което трябва да отбележим, е, че семинарията притежава много голяма и богата богословска библиотека, в която може да се намери всяко полезно и нужно четиво за едно разумно дете.
В семинарията всеки ден се извършват утринна и вечерна служба, а в неделя - света божествена литургия - богослужения, които също имат важно значение за възпитанието ни. Самото ставане в 6.30 ч. възпитава в нас сериозност и воля. Тези богослужби ни показват нагледно това, което се изучава в богословските дисциплини. Те ни учат да се молим и да стоим прави пред Бога тъй, както стоим прави пред директорите, пред работодателите си, докато говорят с нас. Много деца се промениха в семинарията. Наистина, като че ли това място е един инструмент, който отрезвява мирогледа на човека.
Преподавателите, които играят най-важната роля тук, са образовани и възпитани хора, които имат на какво да ни научат. Те с деликатност успяват да повлияят на детската душа и да отстранят вредната дяволска паяжинка от нрава й.
Призовавам ви, драги родители, и ви уверявам, че тук няма място за притеснения, но можете да бъдете напълно спокойни за вашите деца, ако желаете именно те да бъдат бъдещето на светата ни Църква и на Отечеството ни; ако желаете те да бъдат дълбоките психолози и познавачи на човешките души и най-вече помощници на хората по пътя към спасението.
Искам да пожелая на всички ревностно усилване във вярата, крепко здраве и истинска, силна любов!
