Провелият се на Крит Свят и велик събор се отрази на БПЦ по доста странен начин – накара нашия синод, който и без това не е особено словохотлив, да замлъкне напълно. От началото на Събора от нашите синодални старци чухме само няколко лаконични отказа на поканата да участват в богослуженията с другите православни предстоятели на Крит. Сякаш нашите архиереи вече не вярват не само в общоправославната съборност, но и в нейния богослужебен вариант.
За сметка на това се появиха “говорители” на синода, които първо плахо, после по-смело започнаха да обясняват мотивите на нашите архиереи да не отидат на Събора в Крит. Като видяха, че никой не санкционира изказванията им, “защитниците на позицията на синода” започнаха да изграждат богословие на отказа (theologia negationis) на БПЦ, да създават героична митология за българите като "спасители" на Православието, да обявяват всички останали Православни църкви, техните предстоятели и епископи (с малки изключения) за еретици, икуменисти и предатели на вярата. Като видяха, че Св. Синод като цяло и архиереите на БПЦ по отделно мълчат и не спират техния безразсъден устрем, а някои дори ги подкрепят, “защитниците на позицията на БПЦ” вече преминаха на етапа "богослужебната възхвала" и дори отслужиха “благодарствен молебен за решението на БПЦ да не отиде на Събора на Крит”. Активността и действията им много напомнят на описаните от св. апостол Павел християни, които “от завист и обич към препирня проповядват Христа” (Филип. 1:15).
Мълчанието на синода дава възможност на тези хора със сектанско мислене, ниска богословска култура и объркани разбирания за църковност да внасят смут и разделение в БПЦ. Достъпът им до синодния сайт, който се превърна в трибуна на техните сектантски възгледи (така че дори духовният наздорник на медията публично се разграничи от съдържанието й), обърква неукрепналите във вярата християни, заблуждавайки ги, че това е официалното становище на Св. Синод. А то не е!
Не по-малко объркващо е и това, че на синодалния сайт на Българска патриаршия, както и на интернет-страницата на Ловчанска митрополия ежедневно се появяват статии, описващи «отстъпленията», направени от епископите на 10-те Православни църкви на Събора, а в същото време Негово Светейшество Българският патриарх Неофит и синодални митрополити участваха в обща св. Литргия с архиереи от тези Църкви в Силистра! Кой трябва да обясни на паството на БПЦ какво се случва в нашата Църква, ако не нейните архиереи? Но те мълчат...
Пастирски дълг на митрополитите (по отделно или синодално) е да обяснят на повереното им паство какво е отношението на нашата Църква към Събора, какви са взаимоотношенията ни с другите поместни Църкви и допустимо ли е български клирици и богослови с лекота да обвиняват в ерес и отстъпление предстоятели, епископи и духовници на почти всички Поместни православни църкви. Докато нашите митрополити мълчат, вместо тях ще говорят хора, които нанасят дългосрочни вътрешно- и външноцърковни вреди на БПЦ, рушат и без това крехката ни църковност и внасят смут и разделение между християните.
Мълчанието на пастирите, поели като задължение да учат и да наставляват, няма никакво оправдание: нито, че е лято, нито, че нямали оригиналните документи от събора, нито нещо друго. Тяхно задължение като епископи е съзиждането на Църквата и проповядването на Христос, без да се страхуват от никого и от нищо, както описва това св. ап. Павел: “Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа?” (1 Кор. 9:1). И още: “Ние проповядваме, като вразумяваме всички човеци и ги учим на всяка премъдрост, та всички тях да представим съвършени в Христа Иисуса” (Кол. 1:28). Какво ли би казал апостолът за епископите, които не чувстват никаква отговорност за объркването на вярващите и които позволяват от тяхно име и в тяхно име да се хули Православната църква? Както казваше един уважаван духовник от близкото минало: кой ще им носи греха на всички тези хора, които все повече се ожесточават и стигат дори до хула срещу Светия Дух?
