В днешно време животът ни е динамичен и напрегнат поради различни причини. Особено в големия град. Сутрин бързаме да закараме детето на училище, да не закъснеем за офиса, вечер - да приготвим вечерята или пък да се срещнем с приятели. Чакаме уикенда – два дни, в които да се отдадем на почивка, хобита, пътешествия. Радваме се, когато в неделя отидем на църква и се срещаме с близки хора, съмишленици.
Наскоро се запознах с една жена - позната на моя приятелка - и я чух да разказва колко много й харесва да меси просфори. Първоначално бях сигурна, че не съм разбрала правилно, защото като че ли е отживелица в храмовете, особено в големите градове, да има жени, които да месят просфори - кръглите хлебчета, от които преди св. Литургия свещеникът изрязва т. нар. "Агнец" (претворяван в Тяло Христово) и другите частици, както след това и нафора. Знам, че тук-там има изключения, като една много възрастна баба, пенсионерка, която доскоро приготвяше просфори в един софийски храм. Но и тази баба престана да меси, защото вече няма сили и сега няма кой да я замести.
Това, което особено ме учуди, беше, че приятелката на моята приятелка не беше възрастна и съвсем не беше пенсионерка! Напротив, имаше отговорна работа и многолюдно семейство, чиято любима вечеря е пица. Доскоро жената работела и в събота, та дори и в неделя. Отскоро - само в събота. С интерес слушах как всяка събота, след като се прибере от работа, тази жена си почива за кратко и започва. Първо чете молитвено правило. Жената усмихнато разказваше, че обикновено приготвянето на просфорите й отнема около четири часа. Всеки път се вълнува, дали ще станат добре. За първи път омесила просфори преди няколко месеца. Научил я един от иподяконите в храма, в който се черкува. Ако просфорите се получат, си ляга към 2 часа през нощта, ако не – става към 4 часа, за да ги прави отново. После ги увива в специална кърпа и с колата си рано в неделя ги кара в църквата. Най-радостна е, че свещеникът приема просфорите, дори когато, според нея, не са се получили много хубави. Иска да се научи да прави просфорите така, че винаги да се получават много добре, а в бъдеще с радост би учила и други хора. Не й тежи, че в малкото си свободно време е ангажирана с такава отговорна задача. Напротив – чака с нетърпение този момент. И всичко това от любов към Бога!
Докато я слушах, все повече се убеждавах, че вълнението и вниманието, с които разказваше за приготвянето на хлябовете-просфори, всъщност бяха вълнението и вниманието на тази жена към Бога. И си казах: слава Богу, че в днешни дни, въпреки модерния ни и като че ли сложно устроен живот, който ни уморява и изтощава, има такива хора, които се лишават от сън заради Бога! Слава Богу, че в църковната ни действителност, напоследък все по-често разтърсвана от скандали, има и такива истински и всеотдайни работници на Божията нива, които постоянстват в Божието име и които истински Му служат! И всичко това единствено от любов към Него!
На снимките: горе - готовите, изпечени просфори; по средата - печатът е положен върху приготвеното, фтасало тесто и просфорите се слагат да се пекат; долу - просфорите във фурната по време на печене.
