Всички се гордеем с патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Това безспорно е един от символите на столицата ни. Традиционно всяка година в Деня на славянската писменост и култура там се служи молебен. Не е много популярно гражданите да участват в него, но все пак винаги има богомолци. След това в близост, пред Националната библиотека, се извършват всенародните чествания. Събират се големите хора на града ни, а и въобще в държавата, разменят си любезности. Произнасят се хубави слова за величието и историческата мисия на народа ни.
За съжаление обаче и тази година, както миналата (тук), само няколко часа след всички гръмки чествания това, което видяхме пред храма-символ на столицата ни, бяха абитуриентите, танцуващи кючек под звуците на цигански оркестри и разменящи си бутилки алкохол, крещейки и броящи до 12. Пред църквата бяха паркирани десетки лъскави черни автомобили, а дори имаше и моторист, правещ номера с мотора си и събиращ възхищението на околните. Атмосферата беше допълнена с пускането на разноцветни димки, придаващи на площада пред храма вид на футболен стадион. Цялата трагична гледка се заснемаше с телефони и фотоапарати от усмихнатите родители, някои също поклащащи се в звучащите ритми. Всички изглеждаха много доволни. Празнуваха.
По същото това време, макар и в края на деня, патриаршеската катедрала беше все още отворена. Никоя от прииждащите групи абитуриенти не влезе вътре обаче. Нито родителите им. Учители също не видях. Единствените, които прекрачиха прага на храма, бяха група чужди туристи, потресени от впечатляващата гледка, и озадачената им екскурзоводка.
Явно вече до такава степен сме свикнали с пошлостта и циркаджийството, че оставаме равнодушни, дори когато главни герои в тях са децата ни, а за сцена без да се замислим им даваме храма. Година след година.
