В един от най-мразовитите неделни зимни дни група младежи за първи път прекрачва прага на Енорийския център при столичния храм „Покров Богородичен“. Минусовите температури не могат да откажат младите хора с интелектуални затруднения да гледат театралното представление, което днес ще представят децата от Неделното училище към храма. А и обикновено хората с интелектуални затруднения нямат планове за почивните дни и рядко излизат с приятели в свободното си време.
Тази неделя обаче не е така. Специално за младите хора с интелектуални затруднения, в голямата зала на Енорийския център ще се играе пиесата „Святата нощ“, която ще бъде представена чрез изразните средства на театъра на сенките. Актьорите в този необикновен театър са децата и младежите, които всеки път след св. Литургия идват в Неделното училище, а всичко по постановката - сценографията, музикалното оформление, сценарият, професионалният монтаж и реквизитите към представлението, са дело на възрастни и деца от енорията.
Иначе Ради, Алекс, Биби, Надето и техните приятели с интелектуални дефицити много обичат да се забавляват. Интелектуалното затруднение не им пречи да ходят на кино, на разходка, на танци, да спортуват, да мечтаят... В някои случаи те просто имат нужда от конкретна насока, по-детайлно пояснение, приятелска подкрепа или повече търпение, за да се ориентират къде е близката автобусна спирка, да пресметнат рестото, когато пазаруват в магазина, или за да се ориентират колко часа показва часовник със стрелки. Вярват, че това не ги прави чак толкова различни от останалите хора.
Днес Ради, Габи, Алекс, Биби, Надето, Събина и останалата 
част от младежите с интелектуални затруднения забързани крачат към храма, където е срещата им, за да гледат театралната постановка. Когато се събира, групата първо отива в храма и всеки пали свещ. Става им приятно, когато влизайки в залата млада жена им предлага топъл чай и сладки. Докато избират своите места за сядане с по чаша чай в ръка, с интерес разглеждат иконите, окачени на стената в залата. Разпознават образа на св. Богородица. Чувстват се добре, когато няколко майки с деца в залата им се усмихват приятелски, докато се разминават. Щастливи са, когато бабите, до които сядат, започват разговор с тях.
Вън е студено, но за тези млади хора с интелектуални затруднения днес е топло и уютно в голямата зала на Енорийския център. За да е така, не е нужно кой знае колко – достатъчни са чаша чай, добра дума и приятелско отношение. Когато лапмите угасват и започва представлението, всички заедно се пренасят в далечната страна, в която се е родил малкият Иисус Христос.
