Това лято от 1 до 6 август за шести път се проведе поклонническият поход „Св. Иван Рилски“. По време на похода хора на различни възрасти (между пет и осемдесет и осем годишни), от различни краища на страната, а дори и от чужбина в чест на св. Иван Рилски изминаха пеш повече от 100 км като поклонници - с молитва и дух.
Никак не е случайно, че първият ден на петдневния преход съвпада с началото на Богородичния пост. Да се върви по седем-осем часа на ден по планински терени, в които се редуват участъци на изкачване и спускане, или пък по равни, но прекалено слънчеви места, е изпитание за тялото на повечето хора, участващи в прехода, също както по време на пост тялото на постещия човек е подложено на изпитание. И при прехода, и при поста тялото има нужда да се настрои към промяната – в единия случай да свикне с голямата интензивност във физическото натоварване, а в другия – с промяната в храната и цялостния начин на живот. И в двата случая обаче помощникът е един и същ и това е молитвата. По време на целия поход групата върви след св. Кръст, иконата на св. Иван Рилски и хоругвата с молитва – най-често се пее тропарът на св. Иван Рилски; докато се преминават трудни участъци, всички пеят „Господи, помилуй“; когато се минава покрай параклис, се спира и се прочита акатистът на св. Иван Рилски; актистът се чете и ако има изоставащи хора, докато се събере цялата група, защото е важно всички да вървят заедно.
Вървейки, участниците имат възможност да общуват помежду си и да споделят различни неща. Едни са отскоро в Църквата, други – от по-отдавна. Някои са дошли тук заедно с християни от своята енория, други не познават никого и знаят малко за християнския живот. В групата има и свещеници от различни краища на България и докато се върви, може да се побеседва с тях. Последният ден всички са приятели и няма как това да не е така, защото изпитанията в планината наред с общата духовна цел сближават хората. По време на дългите и трудни преходи има много поводи поклонниците да си помагат едни на други: разменят си храна, лекарства и други необходими неща, помагат си в носенето на багажа или пък в запазването на място в някоя хижа, дават си един на друг кураж през трудните участъци, молят се заедно...
Освен през планински участъци групата преминава и през няколко населени места, в които местните хора излизат по улиците и топло посрещат поклонниците. Повечето от посрещачите са възрастни хора, които живеят еднообразно и самотно и за тях е истински празник пристигането на групата в тяхното село. Уморените поклонници пък са им много благодарни за постната храна, с която ги посрещат, както и за това, че тези, които не нощуват в палатки, местните жители приемат в домовете си.
Така както последните дни през постния период често е най-тежко, така и последните часове от прехода - спускането към Рилския манастир - са най-трудните. Стръмния път през гората обаче успяват да изминат и възрастни хора с по два бастуна, и болни младежи, дошли, за да потърсят помощ за изцелението си, и хора с рани по краката от продължителното ходене, и пет-шестгодишни деца.
Влизането в Рилския манастир е най-тържественият момент, всички се поздравяват и се прегръщат, а радостта, която изпитват по време на поклонението пред мощите на св. Иван Рилски, може да се сравни единствено с пасхалната радост! Топлото посрещане от страна на игумена и братството ни карат да забравим трудностите.
Казват, че този поход е подвиг. С всяка следваща година участниците в него се увеличават. Който веднъж е извървял пътя към св. Иван Рилски, се връща отново. Голямото физическо усилие, което съпровожда прехода, остава на заден план и почти не се усеща, защото го изместват благодатта от молитвата и радостта от съпреживяното. За някои участници преодоляването на трудните моменти и усещането на Божията закрила по време на похода е опора и в ежедневните трудности, а за други това е техният личен път, който ги приближава към Бога.
