Какво по-обичайно име за жена? Мария – като майката Божия. Родена е на днешния ден през 1932 г. И когато й се обадих да я поздравя с рождения ден, тя въздъхна:
- Ех, хем радост, хем и мъка днеска...
- Защо, лельо Марийо? Какво се е случило?
- Ами... на днешния ден, когато съм се родила, е починала майка ми Стефана при раждането ми. Това не се забравя...
Такъв е животът: един се ражда, друг умира. Но добре е живите да помнят отишлите си от нас, както се препоръчва и в един каменен надпис още от времето на Омуртаг.
Леля Мария Калайджиева днес празнува 83-ия си рожден ден и с друга голяма мъка: преди повече от година тя загуби и най-стария от синовете си – Неврокопския митрополит Натанаил. А преди това и внука си Харалампи. Тя обаче е жива, за да ги помни и да се моли за тях. А и за живите други трима сина и за внуци, и внучки, и правнуци.
Държелива българка е тя. Родена е в пазарджишкото село Мокрище. Там я намира и Иван Калайджиев, тогава дребен търговец на платове. Неговото семейство, прогонено от войни и граници, идва от родното си място в сегашна Северна Гърция (с. Старчища, днес Перитори) в новото си местоживеене – с. Копривлен, Неврокопско (сега Гоцеделчевско). Там, в Копривлен, го последвала и Мария, там раждат и първите си синове. Стремят се да преодоляват мизерията, но скоро комунистическата власт обвинява Иван като „враг на народа” и го праща в лагера в Белене. Когато се връща оттам след повече от 2 години, в Копривлен – уж на свобода – няма живот за него. Затова се преселват в Мокрище, та да имат поне някаква работа и да могат да отгледат спокойно децата си. Не се плашат от работа, стига да я има, че децата растат, с тях и нуждите на семейството.
Трима от синовете завършват духовната семинария и духовната академия. Най-големият, Илия, от 13-годишен „избягал” от къщи и отишъл в Троянския манастир да става послушник. Накрая родителите „кандисали” и го оставили при условие да продължи да учи. Послушал ги, но си останал в манастира, където после го постригали за монах с името Натанаил. Третият син е свещеник, четвъртият също работи в Църквата. А леля Мария, загубила и съпруга си Иван, отива да помага на сина си, вече митрополит Натанаил, когато той в трудни години поема най-засегнатата от разкола в БПЦ епархия. Започнал веднага, на втория месец, с летовище за децата и те вече 22 години се провеждат в Хаджидимовския манастир „Св. Георги”. Той организира и всекидневна кухня за бедните. Годините трудни, пари няма, леля Мария по неволя става готвач на кухнята – поне да не се плаща за готвенето, докато се намери друго решение. И така... цели 18 години. Накрая и тя поради болести и възраст усеща немощ да изпълнява всекидневната тегоба. А доброволци намират ли се лесно? За малко кухнята спира, сетне митрополит Натанаил намира някакво решение на въпроса, за да не се лишат най-бедните и болни хора от топла безплатна храна, макар и един път дневно. Като разказва това, леля Мария се усмихва неловко, за да не се просълзи.
Няколко месеца след смъртта на сина-митрополит тя в студ, сняг, дъжд и пек не преставаше да ходи и да стои на гроба му. Там я намираха всички, които отиваха да запалят свещица за покойния духовен старец. Колко ли мъка е изплакала там? Колко ли молитви е отправила към милостивия Бог да не оставя делото на сина й да се затрие? Слава Богу, клирът и народът избраха достоен приемник на митрополитския пост. Междувременно духовните чеда на митрополит Натанаил бяха й станали като роднини – грижеха се за нея, навестяваха я, тя беше все край тях в църквите на южния град. Сега митрополит Серафим често отивал в скромната й квартира, за да си поговорят, да хапне от хубавите постни ястия, които леля Мария така умее да готви. Дошъл от другия край на България, и той намира при нея оная топлина от общуване със стар човек, който няма претенции, не иска нищо, а дава много с мъдростта и упованието си, че „Господ ще помогне”!
Това е леля Мария – една най-обикновена българска майка с толкова обикновено, но и свято име. С едно голямо предимство – че сега има на небето застъпник пред Бога в нелеките дни на старостта. Затова, поне засега, не иска да отиде при другите синове, макар да я канят постоянно, а остава там, близо до гроба на сина, който се пресели във вечността. Рождения си ден не празнува с тържества и чествания. Задоволява се с искрените пожелания на толкова хора от града и от страната и им се радва, че не я забравят. Просто защото и те са обикновени християни като нея.
На снимката: Митр. Йосиф утешава Мария Калайджиева на опелото на сина й митр. Натанаил
Снимка: Стефка Борисова
