По случай стогодишнината от рождението (на 29 октомври 1914 г. в с. Орешак, Троянско) на именития първойерарх на светата ни Църква Негово Светейшество † МАКСИМ – Патриарх Български и Митрополит Софийски твърде полезно и напълно заслужено е с подобаваща обич да се чества паметта на този прославил се с деянията си мъдър духовен водач. Годините на неговото служение като зрънца светят с блясъка на изпълнен дълг на духовник, общественик, гражданин и човек.
От голямата съкровищница на неговия служебен път и свещен дълг смятаме за належаща необходимост да припомним и преповторим неговите грижи и усилия за утвърждаване на светата ни православна църква. Той ни внушаваше и укрепваше вярата, че Църквата Божия, основана от Господ Иисус Христос върху скалата на вярата, ще надживее всички превратности на времето. Но, ако в ръцете Божии са съдбините на Неговата света Църква, то Патриарх Максим с непрестанните трудове и усилия на „служител Христов и разпоредник на тайните Божии” (1 Кор. 4:1) уверено направляваше църковния кораб към благополучни съдбини. На него като патриарх на Българската православна църква се наложи да се грижи и за нейното консолидиране в днешната нова държава. И той, светейшият ни първойерарх, успя да покаже ценността на Църквата и с достойнство воюваше за нейното непреходно място в нова България. След тежките и мъчителни години на разкола, под негово мъдро ръководство се изпълниха думите на св. апостол Павел: „Стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез нашето слово, било чрез наше послание” (2 Кор. 2:15). Дори с горчивата чаша, която този страдалец на сивата българска действителност, преситена от невежество и отрицания, от злоба и завист, от партизански бяс и долни предателства беше заставен да изпие във времето на разкола, даде блестящ пример как трябва да се носи тежкият, но свет и благороден кръст на пастирско служене.
Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим ни разкри красотата и силата на всеотдайната любов към Бога и светата Му Църква, на неуморното бдение и всеотдайно служение за благочестиво възвисяване към вечното и божественото и за пълната сила на хармонията между Църквата и народа.
Нека вървим по стъпките му! Това ще бъде най-добрият венец на признателност и благодарност към светлата му памет.
Поклон пред сияйния лик на достойния архипастир, на когото животът и делата са знаме и завет, как трябва и може да се служи на Бога и на народа!
Нека смирено молим вечния Господ Иисус Христос да благослови духа му в блажената радост на небесната Си Църква во веки!
Снимка: Стефка Борисова
