В България има безброй храмове, чиито камбани бият празнично на 19 октомври и това не е случайно, защото Рилският чудотворец е пръв молител и застъпник за нас пред Бога.
Искам обаче да ви заведа високо в планината – там, където преди повече от четири века е биело дървено клепало.
Като перла в короната на Неврокопска епархия е китното село Крупник. Доказателство за това са четирите параклиса, историческа ценност като средновековна епархия и действащ храм. Именно в планината над Крупник през 12 век се събира братство от монаси, които построяват голям манастир посветен на св. Йоан Рилски. Храм, стопанство и просветна дейност били едни от многото задачи на монасите. Така в продължение на векове манастирът просъществувал докато турските набези не достигнали до тях. Тук историята мълчи... но легендата казва, че монасите скрили богатствата от храма в пещерите, а те самите избягали в гората. Така до преди около двадесет години местността Градище, на която се е намирал манастирът, е просто една поляна, а от старият вид на храма има само разрушени крепостни стени и основи.
Старите хора казват, че мястото е измолено от някогашните монаси, затова през 1992 г. започва строителство на параклис в чест на св. Йоан Рилски. Малко след това параклисът е завършен и осветен, а вратата му е винаги отворена. Отец Величко Христов казва, че не бива да се заключва, защото се намира високо в планината и всеки трябва да може да се помоли или скрие от лошото време в Балкана.
Всъщност това не е история за грандиозна сграда високо в гората. Това е история за едно съвременно чудо, случило се именно там сред високите дървета.
По традиция, малко преди 19 октомври, мъжете от църковното настоятелство отиват на Градище, за да почистят пътя и да наберат дърва за празника, защото множество хора ще се качат, за да почетат паметта на светеца. Но преди да започнат работата си, те поискали да се поклонят на празничната икона. Пръв вратата на параклиса отваря отец Величко и остава смаян, защото вижда, че всичко е опожарено, всичко изгоряло освен малката дървена маса с иконата на св. Йоан. Огънят спира до самия край на иконата. По покривката личи до къде е стигнал пламъкът.
Сега вярващият ще каже „слава Богу”, неверникът пък „нагласено”, но ние знаем, че Господ никога не оставя потъпкани неговите светини. Така както няма да остави всеки, който пристъпва към него с вяра. А иконата на св. Йоан Рилски е още там и всеки може да се поклони и помоли, бидейки сигурен, че свети Йоан ще откликне на молитвите ни, спрямо нашите дела.
Както всяка, така и тази година, на 19 октомври отбелязахме празника с богослужение, водосвет и празничен обяд, раздаван за здравето на всички ни.
