Не е наш обичай да влизаме в спорове и прения, нито да налагаме мнението си на другите, особено на тези, които по своя си навик от никого не приемат забележка.
Трябва обаче да не се мълчи тогава, когато определени личности в желанието си да блеснат в кръга на своите почитатели не се спират пред охулването на светиите.
Повод да се обърнем към православните християни, спасяващи се в лоното на Българската патриаршия, е поредната дописка на клирика на Сливенска епархия свещеник Главев, насочена конкретно срещу почитането на атонския подвижник на благочестието св. Силуан, а в по-широк контекст въобще към манипулиране на православното съзнание на вярващите и натрапването на собствените на свещеника и единомишлените му идеолози разбиране за Православието.
Отваряме голяма тема…
Правилното място на този текст е там, където се намира и първопричината да пишем. Но там диалог или дискусия не се допускат. По определение.
Един поп си е присвоил правото да наставлява Вселенската църква на това, що е то Православие. Една личност претендира да е говорител на православната истина от последна инстанция. Да категоризира йерарси, богослови, мислители на „истинно” православни и фалшиви такива. Да ги поставя в „позорната” колонка. Е, щом има кой да го чете… В България е стара традиция попове да се изявяват на богословското поприще, още от времето на поп Богомил.
Затова тази голяма тема няма да я захващаме.
Желаем да обърнем внимание на православните християни върху това, че наистина сред цитираните в нашето съобщение в „Двери” среди има сериозно неразбиране на опита, на проповедта, на живота на св. Силуан. Това неразбиране поражда неправилни, лъжливи интерпретации на поученията, които дава светецът. Оттам се стига и до отхвърляне на неговата святост и дори нещо повече – до обявяването му за съмишленик на врага на човешкото спасение.
Преди да разгледаме подвеждащия пример, който дава свещеник Главев, трябва да посочим, че първата „изобличителка” на св. Силуан е покойната вече монахиня Касиния (Везенкова), която пише по послушание опровержение на „заблужденията” на светогорския монах. Няма да се разпростираме надълго върху целия неин текст, само ще посочим няколко „грешки” на светеца, които тя открива. Останалата нейна критика е идентична по характер (думите на монахиня Касиния са в курсив, както и цитатите от св. Силуан, като те са и в кавички):
Ако Силуан коленопреклонно се моли за това невярващите да повярват в Бога и да разберат, че има Дух Свети, то неговото коленопреклонение ще остане безрезултатно, понеже невярващите дори няма и да го забележат.
Тази „критика” ще оставим почти без коментар. Само ще допълним, че може би следва да се извади от чина на св. Литургия и прошението за оглашените и въобще да се откажем от Господнята повеля „Идете научете всички народи...”. Ето какво четем още:
… Продължаваме нататък. „Скучае душата на земята и търси небесното”. Земният живот не ни е даден за скучаене, а за покаяние. Който се кае, не скучае, и който скучае, не се кае.
Но смисълът на цитирания израз за „скучаене” на душата съвсем не е този, който монахинята злонамерено влага, и е ясен за всеки: освен у Бога, душата не намира никакво удовлетворение в нищо друго, земно. Това всеки православно вярващ го е изпитвал и не виждаме смисъл тук от „парламентарното заяждане” на мать Касиния.
„Делото на Христос на земята е спасението на целия свят” – това твърдение на Силуан не е вярно.
Да, но в чина на светата проскомидия свещеникът се моли така: „Жрется Агнец Божий, вземляй грехи мира, за мирский живот и спасение”. Излиза, че и светите литургисти Василий Велики и Йоан Златоуст са писали неверни неща, според монахинята.
И за да приключим, още един критикуван цитат от св. Силуан:
„О, Господи, сподоби ни с дара на Светия Дух, за да разберем Твоята слава, и ще живеем на земята в мир и любов, да няма нито злоба, нито войни, нито врагове, но да царува само Любовта, и тогава няма да са нужни нито армии, нито затвори, и всички ще живеят леко на земята”. Тези думи на Силуан са някакъв извратен хилиазъм, който прави ненужно Второто Пришествие на нашия Господ Иисус Христос.
Значи една православна монахиня казва, че:
- да се живее на земята в мир и любов,
- да няма злоба, войни и врагове,
- да царува само любовта,
- да отпадне нуждата от армии и затвори,
- да живеят всички лесно на земята,
е ненужно?! Тогава директно отпадат требникът, ектениите, молитвениците, половината молитви от служебника и т. н.
Не сме знаели за колко много ненужни неща се молим по време на богослужението!
И, разбира се, накрая идва страхът на матушката, че „ще отпадне нуждата от Второ Пришествие” с предхождащите го страхотии.
Да, няма да може блажено да гледа от някой облак как:
- деца умират в ужасни мъки, раздирани от скорпии,
- цели семейства биват погълнати от земята при страшните земетресения,
- милионни градове с малките дечица и старците стават на огнена лава при ядрените взривове (да си спомним стенописите в светогорския манастир Дионисиат),
- милиони деца умират от глад, когато слънцето започне да пече два пъти по-силно,
- и други подобни „наслади” за благочестивата душа.
Ето, такава е цялата „задълбочена богословска критика” на монахинята. Бог да ни помилва!
Сходни по характер са и всички други писания, които се публикуват във фарисейско-зилотските медии. Нарочно казваме фарисейско-зилотски, понеже по наше мнение има и нормални, православни зилоти. Но те не се занимават със светогонство.
Интересна е критиката, която отправят към св. Силуан за това, че съветва каещите се да държат ума си в ада и да не се отчайват. За нас, които без предубеждение четем поученията на светеца, става ясно, че иде реч за самоосъждане, без което смятаме, че няма истинско покаяние. А тогава къде самоосъждащият се грешник „да държи ума си” – в рая ли?!
По отношение на това, докъде се простира любовта на светиите. Мислим, че тяхната любов е безкрайна, така както е и Божията любов, понеже тя е, която се проявява в светиите. И знаем, че едно нещо е любовта, а друго – Божията правда. У Бога любовта не е без правда и правдата не е без любов. Св. Силуан, когато свидетелства любовта си към хората, никъде не отрича Божията правда, ада и възмездието на грешниците. Тъкмо обратното: съветва ни да се самоосъждаме и да държим ума си в ада. За това, колко е взискателен светият старец към духовната чистота на вярващите, говорят думите му: „Който чете вестници, у него няма Дух Светий”.
А най-голяма „силуанка” пък е Божията майка, която по свидетелството на светите отци със своето ходатайство ще върне от ада много души, осъдени на Страшния съд на вечни мъки. Но защо ще им ходатайства Пречистата на тези грешници? Според матушка Касиния не от любов, може би просто ей-така, симпатични са й…
Св. Силуан никъде в своите поучения не отрича справедливостта на Страшния съд и вечните мъки на грешниците, а свидетелства „със скръбно лице”, че „любовта не може да понесе това… Трябва да се молим за всички”.
Нали от житието на св. Григорий Двоеслов знаем, че се е молил за душата на езичника император Траян и го е освободил от мъки.
Не е нужно да навлизаме в богословски детайли.
Знае се, че на Света гора няма нетление на мощите на Божиите угодници, а телата на всички починали изтляват до кости. Костите на обикновените хора са бели, а на тези, които Бог е прославил със святост, са восъчножълти.
Нека всеки, който се съблазнява от писаниците на поп Божидар, да посети руския св. Пантелеимонов манастир на Света гора и да помоли да му разрешат да види запазения череп на св. Силуан. Той е восъчножълт.
Свети угодниче Божий Силуане, моли Бога за нас!
