Две парчета дърво и няколко ръждясали гвоздея. На тях избра да умре нашият Господ, това беше и волята на Неговия небесен Отец (Лука 22:42). Скромно, ненатрапчиво и смирено, както беше дошъл в яслата на обора при Витлеемската страноприемница, така Той си и тръгна. Но както светът разбра за Неговото идване, така стана и при раздялата с Него. Случи се на „челото на света”, на Голгота – там, между небето и земята, между света, който Той напускаше, и света, който Го очакваше, между вечното и временното. И природата свидетелстваше за това по волята на своя Създател: „И земята се потресе, и скалите се разпукаха” (Мат. 27:51). Отиде си от нас, като след Него останаха да стърчат онези две кръстосани греди, които Неговите последователи избраха за спасителен знак и завещаха на времената и на хората възможността чрез тях да се идентифицират и уподобяват с Разпнатия. Това знамение, което днес изобразяваме върху себе си, е нашата вероизповед като християни. То съдържа в себе си цялата онази епоха от смъртта до Възкресението – не три дена, а цялата вечност – Изкуплението на човешкия род.
Всичко това изисква правилно и отговорно отношение към кръстното знамение, защото то се явява нашата безсловесна молитва и изповед, нашето приобщаване към великия дар на Изкуплението, което получихме с любов от нашия Господ Иисус Христос. Трябва с вяра и достойнство да поставяме трите пръста на десницата си на челото, гърдите и на двете рамена, като така запечатваме върху себе си Спасителя, а не Го разпъваме за пореден път.
Това направих днес и за моя дядо, иконом Георги Иванов Найденов, роден на днешния ден през 1914 г. Той беше енорийски свещеник в с. Шивачево (днес град в Сливенски окръг, а Старозагорска епархия) и после в гр. Калофер, а сетне години наред служи като учител и ефимерий в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” на гара Черериш, Врачанско. Той днес би навършил 100 години, но още преди дванайсет години отиде на едно по-добро място. Така беше пожелал Всевишният – Неговият скромен служител да дойде във временния свят на Кръстовден и да си отиде на Петровден († 29.6.2002 г.). Един живот, преминал в храма и Църквата, запечатан с верността към кръстното знамение. Поклон!
