Помните ли това Ботево стихотворение? Същата работа май се получава и със споровете, пардон, „научните дирения и дискусиите” между Пловдивската митрополия и богословските факултети и катедри. То от година на година интересът към богословието в университетите спада – вече дори не кандидастват, за да се прехвърлят после по-лесно другаде, защото сега има свободни места за всички специалности, а тук – конкуренция и противопоставяне.
То, конкуренцията хубаво – нали ражда качество, но не виждаме да се конкурират с методика на обучение, с привличане на светила в богословието като лектори, с участие в изследователски и научни проекти... А спорът е кой по-православно богословие предлага – Академията Пловдивска или факултетите, и съответно как другата страна опропастява и малцината млади хора, излъгали се да кандидастват при нея. От което не знам кой печели, но в никакъв случай не е нито БПЦ, нито богословските факултети, нито православието...
От години е известно, че богословското образование, само по себе си, е едно доста артистично занимание по отношение на бъдеща професионална реализация. Просто обществото не показва, че се нуждае от теолози и е добре, ако си избрал този път, или да дублираш богословското си образование с друго висше, или да си изучил някакъв занаят в средното училище, който да храни семейството ти. Това в още по-голяма степен е валидно за жените-богослови, които няма как да приемат и духовен сан. И за да се замаже малко от малко тази конфузна ситуация, се поде титаничната кампания за задължително вероучение в училищата, та да се отворят работни места за богослови. Знаем обаче докъде стигна тази инициатива...
От друга страна, броят на свещениците и монасите непрекъснато намалява и сме изпаднали в незавидната ситуация броят на храмовете и манастирите многократно да надвишава този на духовниците, които служат в тях и обгрижват православните християни в тези райони. И ако на малцината млади хора, решили да поемат по този път, им се внушава, че шансовете да бъдат ръкоположени в БПЦ, ако са завършили богословски факултет, са пренебрежимо малки, е ясно, че не в Академията, ами и в Магнаурската школа биха кандидаствали, за да имат възможността да постигнат това свое желание. Обаче, къде е тука правдата?
Не е нужно да си професор или доцент, нито пък митрополит, за да видиш простия факт, че не конфронтацията, а сътрудничеството между Св. Синод и богословските факултети е единственият подход, който може да ни изведе от тази ситуация. И не само защото голяма част от висшия ни клир е завършил същите тези факултети и обругаването им сега е доста нелепо. Ясно е, че във века на информационните технологии и глобалните комуникации православното богословско образование не само не бива да бяга от университетите и да се капсулира в някакви школи-катакомби, но напротив, трябва да се бори за своето място в университетите – там, където са младите, мислещи, търсещи хора, лидерите на утрешния ден.
А ако Св. Синод желае да подкрепи православното висше богословско образование, има много начини да го стори. С участие със становища и предложения при изготвянето на учебните програми, така че православието да не бъде ощетявано в процеса на преподаване, с осигуряване на гостуващи лектори-епископи и свещеници от БПЦ, с обогатяване на факултетните библиотеки, включително и чрез тяхната дигитализация, с привличане на най-способните студенти в изследователски проекти и в инциативи, осъществявани от Св. Синод и отделните митрополии, с разкриване на нови работни места към същите тези митрополии и пр., и пр. ...
И ако потребността от взаимодействие бъде осъзната, е добре, преди да си разменят ултиматуми и декларации по медиите, страните в този спор, които се вълнуват от бъдещето на православното богословско образование, да се видят очи в очи, да се помолят, да си кажат нещата откровено и добронамерено, пък, с Божията помощ, решение ще се намери. А и посланието им към обществото ще е различно...
Бел. ред.: Авторът беше сложил работно заглавие: „Коментар за богословското образование – от небогослов :)”
