Отново най-крещящо нарушение на каноните и на устава на БПЦ регистрираха митрополити на БПЦ-БП. И изглежда всичко е замислено и скроено от един напорист митрополит, който сега явно злоупотребява с факта на болестта си, вместо да се смирява от нея. Знаейки как да манипулира един или друг от зависимите владици, той е успял с обещание за подкрепа на иначе достойния архимандрит Поликарп да си осигури поддръжка от Видинския и други владици за поредното крещящо нарушение на каноните и на устава на БПЦ. Тогава какво трябва да мотивира останалите членове на БПЦ – клирици и миряни – да ги спазват? Своеволията право само на владиците ли са? Деспотизмът нанася поредния удар срещу тялото на Църквата.
„Прегря” днес пощата на Двери, трябваше да си изключим телефоните, защото какво ние да отговорим на основателното възмущение на монаси, свещеници и миряни от страната и чужбина? Какво да им кажем? Какво да отговорим и на представителите на другите поместни църкви, когато виждат у нас такива безобразия? Какво да ви кажем и на вас, скъпи читатели? Когато то си е казано много ясно и на чист български език в устава на БПЦ:
Чл. 83. (1) Светият Синод определя лицата, достойни за епископски чин.
(2) Кандидатът за епископски чин трябва да има следните качества:
1. да е член на Българската православна църква;
2. да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и точно спазване на установения от Църквата ред, със здрав разум, добродетелен и благочестив живот;
3. да бъде клирик от черното духовенство, да е живял в манастир поне три години, да е дал монашески обети и да е украсен с монашески добродетели;
4. да има висше православно богословско образование и да е прослужил в клира най-малко 10 години;
5. да е навършил 35 години и да не е по-възрастен от 70 години.
Че въпросният кандидат не е живял в манастир, всички го знаят. Че няма 10 години в клира е повече от ясно. Че няма възраст за свещеник, камо ли за епископ, е повече от известно. А за моралния му облик има ли достатъчно добри свидетелства? Ако утре и за него се официализират шушуканията в клирическите среди и сред съучениците му от семинарията, какво ще правят синодалите? „Хм-м, каквото направиха и с досегашните скандали”, ще каже някой с хаплива ирония. И няма да е далече от истината.
Така ли трябва да се гради БПЦ – с непрекъснато нарушаване на устава и на каноните? Толкова ли скоро забравиха владиците ония „хиротонии напук” на четирима епископа, дето сетне всички си скубят косите с трудно окачествимите действия на бившия Бачковски игумен или на сливенския викарий (другите да ги спестим)? Как бяха „мотивирани” тогава съответните митрополити да подкрепят безобразните повишения в сан? И дали това няма нещо общо с онзи страшен грях, известен с името на влъхвата Симон? Разбира се, парите не миришат, колите пък миришели на нещо хубаво, но ако съвестта ни е загнила, какво значение имат другите зловония?
Наистина, нещата стигнаха до предела на допустимостта. Съжаляваме за липсата на чувство за уставност и за отговорност пред Бога и пред Църквата Му и у патриарх, и у някои митрополити. И вече няма защо да се крием – нещата трябва да се нарекат с точните им имена. Самата хиротония „по домашному” – като онези 4 хиротонии от ранната пролет на 2008 г. – е достатъчно показателна. Не му завиждаме на кандидата. Да се изкачиш по позорен начин в кариерата е петно, което не се изтрива цял живот. Съжаляваме и за падението на владиците, съгласили се да нарушат църковните правила. Не е смешно, а направо е трагично, че с едно нарушение на устава (например, хиротонията на Антоний навремето) се оправдават нови нарушения на каноните и на устава. Дано някога тези владици осъзнаят, че казаното от апостола (Деян. 5:4) важи и за тях: те излъгаха не човеци, а Бога!
